1 глава

71 7 0
                                    

Чувствали ли сте се като изрод. Аз съм се чувствала така. Още от първи клас, а сега съм девети.
Всеки да те гледа сякаш си извънземно паднало от Марс. Да ти се подиграват, да ти измислят тъпи прякори и да се заяждат с теб. Такъв беше животът ми. Обиди и презрение всеки ден. Цели 8 години търпях това. Но вече всичко е по-добре. Откакто разбрах истината за себе си живота ми се промени много. Все още се мразя че съм такава, но няма как да се променя. Въпреки, че съм странна дори за пазител. Странното и отвратителното в мен е ,че съм кривогледа. Ужасно е ,но вече свикнах с това. А сега да ви разкажа малко за пазителите. Те трябва да пазят хората от погрешни решения и да ги водят по правия път. Лошите решения са породени от демоните. Тяхната цел  е да завладеят всички хора и да отнемат свободната им воля. Свободната воля е много важна за хората. Благодарение на нея те могат да избират между доброто и злото. Да могат да взимат добри и лоши решения. Пазителите не искат да отнемат това от хората. Искат да ги водят по правилния път за да не станат жертви на демоните. Но понякога е трудно. Пазителите и демоните не могат да се показват пред хората и те не бива да разбират за съществуването ни. След като веднъж са ни видели забравят за случилото се, а демоните само им нашепват. Например открадни или си дръпни от цигарата. Такива неща. А нашата работа е да унищожим демона и когато го направим влиянието му над човека изчезва. А понякога не изчезва и трябва да говорим с човека и да се стараем да влезе в правия път. Но има едно правило. НИКОГА ДА НЕ СЕ НАМЕСВАМЕ В ИЗБОРА НА ХОРАТА И ДА ГИ ОСТАВИМ САМИ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА СИ. Странно си е, но такива са пазителите.
Всеки човек си има пазител. А той се грижи за него и го пази от демоните. А да споменах ли ,че демоните могат да бъдат и в човешка форма и да общуват с хората. Ако това стане пазителят трябва да се намеси и да унищожи демона преди да е подлагал хората. Доста трудна работа си е. Добре ,че аз нямам човек иначе аз щях да се побъркам от притеснение. И естествено не трябваше да си отварям голямата уста.

ПазителитеWhere stories live. Discover now