Е, деня когато ще се срещна с онова глупаво момче дойде. Разбрахме се да се чакаме в д мол и да се разходим после в Борисовата. Облякох дънки и тениска и излязох. Стигнах и чаках копелето,което най-нахално закъсняваше. Сигурно за да се прави на по-важен, но единствено което е той в момента е, че изглежда закъснял. Проверих в ума му и разбрах, че просто стои отпред и както и предположих само се прави на интересен. Въздъхнах и си задавах въпроса от сутринта, а именно защо по дяволите е такъв. Най-после реши да се появи с най-мазната усмивка която може да си представите.
Васил: здрасти- докато го казваше ме оглеждаше най-безсрамно. Да не съм му някакво парче месо!
- Здрасти - опитах се да не звуча отвратена, както се и чувствах.
Васил: ще вървим ли трябва да тръгвам след час.
Как лъже! Нямаше никаква работа след това! Защо изобщо трябва да ме лъже просто няма смисъл! Нито пък има смисъл да се прави на голямата работа след като въобще не е така. Оф искам вкъщи и да гледам някое аниме, а не да стоя тук с този кретен.
- Да да вървим - усмихнах се фалшиво и тръгнах напред. Дано Господ да ми е на помощ.
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.
