Тръгнах към централата докато си слушах safe me на skillet. Уникална песен и доста добре изразява чувствата ми в момента. Стигнах и се качих на етажа където беше кабинета на шефа и почуках.
- Влез
Влязох и го погледнах. Е, определено изглежда ядосан, но не ми вика което е добре.
- Викал си ме
- Седни
Направих това което ми каза и седнах срещу него. Никой нищо не казваше повече от 5 минути. Имах чувството, че напрежението с нож мога да го разрежа. Исках да кажа нещо, но не ми се нарушаваше мълчанието първа.
- Луна - казва ядосано- вярно ли е, че си се събрала с човека си.
Оф пак ли тази тема, боже всички много се впрягат.
- Да шефе, но първо че не е нищо сериозно и второ аз съм с него само от любопитсто нищо повече.
- Сигурна ли си, знаеш че може сега да е нищо но може да се влюбиш в него.
- Моля ти се аз имам вкус и това разглезено хлапе няма никакъв шанс.
- Дано Луна сега си свободна върви
Излязох и отидох до Starbucks да си взема един топъл шоколад. Невероятен е а и ще ме разсее малко от тъпия ми човек. Което ми напомни, че след ден ще се наложи да се видя с него. Доповръща ми се, но колкото и да ми е противен ще се справя. Мисля.
ESTÁS LEYENDO
Пазителите
Novela JuvenilНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.
