След като си взех душ реших да гледам телевизия,но нямаше нищо интересно и реших да изгледам всички сезони на boku no hero academia. Гледам го за шести път, но не ми омръзва. Тъкмо си бях пуснала първи епизод когато телефона ми светна и видях ново съобщение от Инстаграм.
"-хей"
Оф как уцели да ми пише точно когато реших да си гледам анимето. Много мразя някой да ме прекъсва като гледам аниме, ужасно дразнещо е. Но нямам избор, все пак като пазител трябва да обръщам внимание на човека си.
"-хей"
"-как си"
"-супер, ти?"
"-зле"
"-защо?"
Странно. Не усещам нищо лошо да му се е случило.
"-защото не сме заедно сега, а много искам да те видя ❤️❤️❤️"
О. Хората наистина са странни. Как може да пишеш такива неща на човек който познаваш от 2 дни?
"-скоро ще се видим"
"-искам да е колкото може по бързо ❤️"
Амм. Окей вече ми е неловко. Как да отговоря на това.
"-извинявай,но имам работа сега, ще ти пиша после"
"-окей"
"-обичам те❤️"
Добре, сериозно ли? Как може да го казваш на човек който не познаваш? Така ли правят хората? Оф изобщо не разбирам. Ще отида да питам Майк. Тръгнах към центъра и влязох във един доста луксозен хотел.
-Хмм доколкото си спомням стаята му беше на 5 етаж и май беше 327.
Влязох в асансьора и слязох на 5 етаж. Отправих се към стаята и почуках. Отвори ми един смъртен и си личеше, че е пийнал доста.
-Здрасти бонбон. Доста по-млада си отколкото очаквах, но си много секси.
-Ам? Моля? Аз изобщо не ви познавам.
- Е не е нужно да се познаваме сладкиш. То нали знаеш, че е само за една нощ.
Зяпнах при чутото и абсолютно всичко ми се изясни. Тоя си беше наел курва и сега мислеше, че това съм аз!
- Грешите господине. Не съм тази за която ме мислите.
- Еее как да не си. Хайде ела да се позабавляваме.
Той ме дръпна към себе си и се опита да ме целуне, но аз се дърпах като за световно.
-Леле доста си буйна а. Дано си такава и в леглото. Хайде да влизаме.
Нещастника се опита да ме вкара в стаята, но аз не му позволих.
-Абе спри се де бонбон. Искам само да се позабавлявам с теб. Няма смисъл да...
След това той просто млъкна и ме зяпна втрещено.
- Какво ти има на очите?
-Нищо.
- Едното ти око гледа в стената,а другото ме гледа в очите. Ти да не си някакъв изрод а?
-Не смей да я наричаш така!
Един юмрук удари право в лицето пияния кретен, а една ръка обхвана талията ми.
- Бати копелето. Луна добре ли си? Тоя нещастник нали не те е наранил? Ако го е направил ще му разкрася лицето!
- Не, Майк добре съм. Благодаря ти.
-За нищо . Но какво правиш тук.
- Дойдох да те видя и исках да те питам нещо.
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.