Разхождахме се в неловка тишина или поне за мен беше неловка онзи кретен си цъкаше на телефона и дори не ме поглеждаше. Усетих голям студ и се досетих, че това може да са само демоните. *Мамка му*-помислих си- ако видя в ума на Васил ще видя какво може да го изкушава. Погледнах към него, като се взирах в лицето му. Сериозно ли иска да прави купон докато техните ги няма и са на някаква командировка. Ама, че тъпотия после кой ще оправя цялата бъркотия.
-Имаш ли планове за уикенда- казах с фалшива усмивка.
-Да- поглежда ме- ще правя парти с много мацки.
Тъпак, а уж сме заедно и ми се хвали тука, че ще някви момичета на купона.
-Супер
-Ела и ти- казва отново с мазната си усмивка.
Добре сериозно не може ли поне веднъж да не се усмихва така отвратително е!
-Не, мерси- въртя очи- имам по важна работа
-Каква
-Не ти влиза в работата
-Лол по-спокойно бе
-Както и да е
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.
