Е,беше време да се запозная с този Васко. Много мислих как точно да се запозная с него. И накрая измислих идеалното решение! Интернет естествено! По-точно фейсбук. Всички го имат. Е почти всички. За мой късмет той имаше. Пратих му покана и зачаках. И в профила си добавих няколко снимки за да не мислят , че съм фейк. След няколко минути той ми прие поканата и ми писа:
"-Хей„
-"Хей„
-"Много си красива"
Ако ме видиш на живо едва ли ще си мислиш така - помислих си аз. (На всички мой снимки съм с слънчеви очила, и не е странно все пак е лято)
-" Благодаря"
"- Та защо реши да ми пратиш покана"
-" Ами разглеждах фейса , видях те и реших да ти пратя"
-" Радвам се, че ми прати. Така ще се опознаем по-добре"
Оф, сериозно ли - помислих си.
- "Аз също се радвам"
-" Сори,но имам малко работа. Да си пишем после ?"
-" Окей"
Сериозно ли ? Защо шефа ми възложи това ? Аз не съм добра с общуването с хора. А и не ги харесвам много. И как да опазя Васко като не го познавам ? Боже в какво се забърках! Трябваше да откажа!
-" Здрасти пак"
Леле много бързо си е свършил работата!
Видях телефона и гледам,че са минали два часа. И съм ги прекарала в размишления.
-" Здравей и на теб"
Оф, как ще се справя с това?! Заклевам се , че ще убия шефа!
- " Какво си правиш ?"
- " Нищо, ти ?"
- " И аз така. Е, разкажи ми малко за себе си"
Ох, найстина мразя шефа си! Ще го убия утре!
- " Какво искаш да знаеш ?"
- " Ами всичко."
- " Е, добре...
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.
