"- ходиш ли на нарга?"
Нарга? А да това беше една тъпотия на хората. Вдишваш някакъв дим или нещо подобно. Както казах тъпотия е.
"- не"
"- защо?"
"- не ме кефи просто"
"- ясно. а когато се видим къде ще ходим?"
"- не знам. ако искаш в Борисовата?"
"- става"
"- ок"
"- нямам търпение да се видим ❤️❤️❤️"
Оффф
"- и аз❤️"
Ох защо трябваше точно такъв да ми се падне. Както и да е почти е време да излизам за да се видя с Майк.
"- сори, но имам работа и трябва да вървя."
"- нищо споко"
"- окей чао"
"- чао"
Майк каза, че ще ме вземе така че по-добре да побързам. Облякох си дънки, тениска на Tokyo Ghoul и черни Адидас. Тъкмо когато си взех малката черна раница се звънна на вратата.
- Идвам.
Изтичах да отворя и видях Майк. Беше със сиви дънки, бяла тениска на Star Wars и черни маратонки Ванс. А черната му коса както винаги беше разрошена.
- Ще вървим ли?
- Да хайде.
- След като се върнем искам да ти кажа нещо.
- Кажи ми го сега.
- Не. След като се върнем.
- Оф голям кретен си.
- Знам знам.
След 2 часа се върнахме и бяхме пред нас. Аз и Майк бяхме до вратата.
- Е сега ще ми кажеш ли?
- Да. Луна аз...
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.
