Пазителите

11 глава

- Луна аз те много те харесвам и ми се иска да бъдем заедно.
- М-майк. А-аз- заеквах от притиснение и цялата се бях изчервила.
- Ти не изпитваш същото нали.
- Майк аз мисля, че виждам в теб само приятел, но и аз не знам какво да мисля разбираш ли. Просто не очаквах да кажеш това и всичко ми е каша в главата.
- Разбирам те Луна наистина. Трябва ти време и не си сигурна в чувствата си.
- Точно- казах със облекчение, толкова се бях притеснила как ще реагира Майк.
- Добре аз ще вървя. До скоро.
Майк побърза да си тръгне и аз влязох в апартамента си. Стана ми ужасно гадно. Дори не забелязах, че Майк ме харесва. А сега го бях разочаровала и наранила. Трябваше да поговоря с някого иначе щях да се пръсна. Тъкмо бях взела телефона за да се обадя на Ния-най добрата ми приятелка и вредителя ми писа. Нямах нерви да се занимавам с него сега и го игнорирах. Сигурно се чудите защо го мразя толкова много, а при положение че дори не го познавам. Ами по простата причина, че аз имам рядката дарба да разбера какъв е нрава и общо взето какъв е даден човек само ако говоря пет минути с него. Така разбрах, че той е глупак който се интересува само от пари и пушене. Шефа ми казва да не разчитам само на дарабта, защото съм още хлапе и не съм видяла още нищо от света. Поне така се изрази. Е, вярно е че съм само на 16, но не съм глупава. Както и да е. Набрах номера на Ния и тя след второто позвъняване вдигна.
-Ало.
- Ало имам много да ти разказвам.
-