Прибрах се от "срещата" с Васил и мога спокойно да кажа, че това е най-разглезеното момче, което съм виждала! Не искал да яде сладолед или пък някой бургер. Мислех, че е веган, а той просто е свикнал да яде в скъпи ресторанти! Тъпак и дори нямам идея как да го пазя или да го променя. Шефа ще ми е бесен, а тъкмо вървя към централата за да докладвам. Влязох в кабинета на шефа и той ме погледна на кръв. Леле може да изпепели някой с този поглед.
Шефа: нямаш никакъв напредък- извиква- това леке нито се е променило нито нищо!
-Знам знам, но нямам идея как да се справя с него!
Шефа: тогава той вече е храна за демоните- казва с тежка въздишка.
-Не бива-извиквам- ще се справя сигурна съм, че ще се справя!
Шефа: имаш месец Луна сега си свободна
Кимнах като излязох и тръгнах към вкъщи. По пътя все си мислех как да го променя и вече си мисля,че е изгубена кауза.
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.
