В момента съм на леглото си и си пиша(за жалост) със Васко.
-"не нищо ново"
Освен,че съм вързана за теб против волята ми.
-"то и при мен така"
Оф господи. Сериозно не разбирам защо толкова ме дразни,но просто каквото и да напише ми е досадно.
-"как си иначе"
-"добре ти?"
-"екстра"
Екстра? Да не сме 20 век? Кой използва тази дума в днешно време?
-"виж мисля да карам направо"
Направо? Какво има предвид?
-"харесвам те и искам да си ми гадже"
Леле този е прям. Е,поне едно нещо в него което да харесвам. Мразя заобикалките и овъртанията. Но едно мразя най-много. Някой да ти казва,че те харесва,а изобщо да не те познава.
-"просто ей така? ти дори не ме познаваш,а искаш да сме гаджета?"
-"ами като сме заедно ще се опознаем"
Хм не съм се замисляла изобщо върху това. Аз трябва да му бъда пазител,а най-често пазителите са приятелите, а не гаджетата. Но пък съм любопитна. Аз съм имала само едно гадже,а съм на 15. Е,какво толкова може да стане. Все пак той е просто човек и не може да ми направи нищо.
-"е добре"
-"йей❤️"
Сериозно ли? Караме да съжалявам,че приех.
В този момент телефона ми звънна.
- Ало?
- Луна шефа иска да докладваш.
- Окей идвам.
Написах съобщение на Васко.
-"сори,но ми изникна нещо. до после"
-"ок"
Тръгнах към централата и поздравих Майк-също пазител.
- Хей как си?
- Изморен,но какво да се прави. Хей чух, че имаш човек.
Оф супер.
- Да,но как разбра?
- Всички вече знаят. Е,как е той?
- Ужасен.
- Нарани ли те?
- Малко.
- Твоето малко значи много. Колко те нарани?
- 4 степен.
- Окей,но внимавай да не се покачи. Окей?
- Окей.
- Трябва да тръгвам ще говорим пак.
След това той се приближи и ме прегърна. После се отдръпна и ми се усмихна ангелски.
- Ще се видим. Чао. -казах аз докато се качвах по стълбите със зачервено от срам лице. Боже защо го направи? Дали ме харесва? Не няма начин. Просто си въобразявам.
След като се изкачих на последния етаж почуках на вратата на шефа.
- Влез.
О, това не е добре. Каза го със строг тон.
- Викали сте ме шефе.
- Седни.
Аз седнах,а той ме гледаше със много гневно и разтревожено лице.
- Шефе какво им...
- Ти да не би да искаш да се провалиш като пазител! Да не би да искаш цялия свят да отиде по дяволите!
- Не! Естествено,че не искам! Не разбирам за какво говори...
- Сега ще ти разкажа една история и слушай внимателно защото от нея зависи бъдещето ти.
Аз просто гледах тъпо и само кимнах.
Той започна със историята
- Преди много време целия шибан свят замалко да бъде унищожен от двама тийнейджъри. Всичко започна когато...
YOU ARE READING
Пазителите
Teen FictionНе съм искала да се раждам такава. Това не е мой избор. Ако имах такъв нямаше да искам да съм такава. Мразех се за това което съм. Един изрод. Честно все още се мразя, но поне знам каква е причината да съм такава. И тя е защото аз съм пазител.