Love Yourself

Част 1

Алармата ми зазвъня и трябваше да се подготвя за първия ми ден в новото училище. Нямах желание да отида, като знаех какви хора са там - богаташчета с егото си. Но се налагаше да отида, ако исках да завърша образованието си. Станах, оправих се, сложих си униформата и се насладих на плодовете, защото не ми се готвеше. След това побързах да се отправя към автобуса, за да не го пропусна. И така стана, бях навреме. Но когато пристигнах, видях едно момиче със същата униформа като моята. Помислих си: "Защо тя пътува с автобус, когато се предполага, че всички в това училище са богаташи и имат лични шофьори?" Загледах я - тя беше със слушалки в ушите и не обръщаше внимание наоколо.

Така че, когато слезнах от автобуса, последвах онова момиче. Предположих, че ще е от моя клас и ще ме отведе до класната стая. И бях права, това се случи. Когато влязох в стаята, се огледах и седнах на един празен чин отзад. Предполагах, че никой не седи там, защото в класната стая бяхме само аз, онова момиче и едно момче, което пишеше формули на първия чин.

Седнах на чина, който мислех, че е празен, но след малко време дойде една група момчета. Не ги познавах, но ме изгледаха злобно, особено един от тях. Зачудих се защо, докато той се приближи до мен. Останалите от класа бяха толкова шокирани и започнаха да шушукат, но аз не разбирах защо. Той ме избута и ми разпиля всичките неща от чантата ми. Чух как всички започнаха да се смеят и да казват: "Как може тя да си седне на това място и всякакви подобни." Събрах си нещата, а тогава онова момиче, което видях в автобуса, се обади.

- Искаш ли да седнеш до мен? Тук е свободно - каза тя.
- Да - отговорих плахо и седнах до нея.
- Йо, Джи, приятно ми е.
- И на мен, Минхи. А ония момчета, кои бяха? - От първото впечатление разбрах, че тя е мила и мрази онези надувковци. Не знаех какво толкова им харесва на тях.
- Известните и най-богатите в училището. Мислят си, че са готини, но наистина не са. А оня, който те изгони, е Шуга - най-гадният от тях.
- Тъпачке, чух те! - Шуга грубо каза на Йо Джи. Те се мразеха и не можеха да се понасят. Той взе тетрадката ми и я скъса, след което направи същото с учебника ми.
- Я си го направил пак. Ще те заведа в болницата - Йо Джи му отвърна. Тя не се страхуваше от него, напротив, всеки път, когато той я обиждаше, тя му отвръщаше. И този път не беше различен. След като изкаже тези думи, тя го удари в топките с крака си.
- Ще съжаляваш жестоко за това - той се хвана за топките и излезе от класната стая.
- Не се притеснявай. Той си го заслужаваше. Трябва да се свикнеш, ще се случват такива неща - каза Йо Джи. Тя не бе странна от тези ситуации. По-скоро, всеки ден се случваха подобни неща.

- Така ли? - не знаех дали да се страхувам или да се радвам, но може би второто, защото това, което правеха, беше ужасно. Искаше ми се да смея на тази тема и я попитах за онова момче, което писаше на първия чин.
- Това е Джимин. Той е зубър тук, но е много мил и добър и доста срамежлив. Той е единственият ми приятел тук - Йо Джи се обърна към Джимин и му каза да ме поздрави. Джимин се срамуваше от всички и не можеше да се изразява свободно.
- Здравей, добре дошла. Аз съм Джимин - каза той и протегна ръка за поздрав.
- Минхи, приятно ми е - отговорих му. Мисля, че още от първия ден намерих приятели. Те бяха много мили към мен и ме защитаваха. По-скоро Йо Джи ме защитаваше от онези групички, които ги наричах "въшкари". По едно време Шуга ме бутна нарочно в коридора, усещах ненавистта му към мен и се нараних. Имаше кръв по краката ми. Когато всички си тръгнаха, Джин се върна и дойде при мен. Jinhwan се обърна и видя къде отива Джин. Когато Джин дойде при мен, ме попита:
- Добре ли си? - Хвана ме нежно за крака.
- Защо се държиш мило с мен? Не ме ли мразиш? - запитах го. Той беше различен от останалите в групата, беше мил и добър. Всички мислеха лошо за него само заради Шуга и той беше принуден да се придържа към тях.
- Ами, има ли значение това? Сега ти си по-важна. Трябва да отидем при сестра ми.