Love Yourself

Част 3

След като го пребиха онези мъже казаха че не са свършили с него и че ще се върнат а след това си тръгнаха. Минхи се изплаши ужасно много и бързо дотича при Jinhwan като видя че е ранен и лежи на пода.
-Защо го направи? Защо ме защити? -Тя го пипна нежно по лицето.
-Това не е важно сега. Ти добре ли си не си ранена нали? -Беше разтревожен за нея но и кървеше ужасно много и я погали нежно по лицето.
-И питаш това като ти си раненият. -Минхи се изчерви от докосването му а след това взе нож и поряза ръката си.
-Защо го направи? -Той не знаеше защо тя се поряза беше очуден.
-Ще ти помогна. -Поряза си ръката а от нея течеше кръв и тази нейна кръв която течеше я сложи върху раните на Jinhwan така щяха да зараснат все едно не е бил ранен. Минхи беше пуло вампир пуло човек и това и беше тайната която никой не знаеше имаше червени очи които прикриваше с лещи а на дневна светлина излизаше благодарение на медалиона който баща и бе подарил.
-Какво направи? Ти си ранена? -Взе и ръката и и видя раната а след това си погледна своите които изчезваха.
-Просто ти помогнах. -Дръпна си ръката от тялото на Jinhwan.
-Но как? -Преди да продължи Минхи стана а Jinhwan я хвяна за ръка и я издърпа към себе си.
-Искам да напуснеш това място повече да не работиш. -Беше разтревожен за нея.
-Но тази работа ми трябва. -Тя се чудеше защо и казва тези неща.
-Ще ти намеря по добра и сигурна рабата в която да получаваш повече пари. -Заяви Jinhwan.
-Не искам да съм с връзки искам честно да си изкарвам прехната. -Загледа го.
-Кой е казал че няма да е честно никой няма да разбере че аз съм ти помогнал. -Даде и визитка с адрес на една огромна компания всъщност беше на една от компаниите на баща му но тя не знаеше това.
-Но... - Той я прекъсна.
-Нека това което се случи днес да бъде запазено в тайна и не ме търси. -Заяви Jinhwan но Минхи за момент си помисли че той е различен но бе грешала същия надувка като останалите в училището погледа и за момент стана тъжен.

На следващия ден

Минхи и Jinhwan бяха в отделни класове в училището имаше 4 типа класове на изкуството, спорта, учените и класа по езиците, историята и географията в този клас пътуваха много и изследваха разкопки а Минхи беше точно в него. Jinhwan бе онзи по изкуствата и двата класа бяха един до друг. И така през цялото време двамата си засичаха погледите но не си казаха и дума. Минхи не преставаше да мисли за случилото се с Jinhwan и беше разсеяна а ЙоДжи се чудеше какво става с нея.
-Минхи, Минхи там ли си?
-ЙоДжи помаха с ръце пред лицето на Минхи.
-А да какво? -Беше се замислила за случилото се с Jinhwan.
-Добре ли си? Днес си много разсеяна. -Тревожеше се ЙоДжи.
-Добре съм нищо ми няма предполагам.
-Как така предполагаш? -През това време се обърна Джимин и първото нещо което видя бе раната на ръката и.
-Какво се е случило с ръката ти? Наистина ли си добре? -Беше разтревожен за нея.
-Добре съм това е просто рана ще мине. -Тя можеше и да бе вампир но раните не и зарастваха бързо това е защото бе пуло вампир.