LOVE IN THE FIRE

Кейла

Бях в час когато телефонът ми звънна и учителката ме изгони. Когато видях кой е напълно си заслужаваше. Беше Зейн.

- Ало? - вдигнах веднага.

- Здравей, Кей! Имам лоши новини и молба! - каза Зейн.

- Кажи? - попитах аз леко уплашена.

- Ъм... - започна да овърта той.

- Моля те казвай. Започвам да се притеснявам. - казах аз притеснено.

- Ние... Ъм... карастофирахме! - каза той нервен.

- О, боже мой! - възкликнах аз уплашено.

- Дам.. Значи всички са добре аз имам счупена ръка на Луи, Найъл и Лиам им няма нищо.- каза той.

- Ами Хари? Хари ли караше? Той как е? - затрупах го с въпроси много притеснена за Хари.

- Виж той е най-пострадал, но попринцип няма опасност за живота.. Той има една молба..- започна той.

- Казвай! - казах аз.

- Иска да те види! Кога ще ти е удобно Лиъм да дойде да те вземе? И въобще ще можеш ли да дойдеш? - за трупа ме с въпроси той.

- Разбира се че ще ми е удобно! - казах аз викайки.

- Добре след колко време да дойде да те вземе? - попита ме той.

- Колкото се може по рано! - казах аз.

- Ами Хари в момента е в операция... - каза той нервно.

- Моля... - извиках аз.

- Дам.. - каза той.

- А каква част от тялото му оперират? - попитах аз на висок глас.

- Кракът му оперират... Но няма опасност да остане инвалид... - каза той притеснен от реакцията ми. Което малко ме успокои.

- Добре! Значи Лиам веднага да идва да ме вземе! - казах аз.

- Ама ти не си ли на училище? - попита ме Зейн.

- На училище съм, но това е по важно.. - казах аз по тихо, и тръгнах към изхода на училището ми.

- Ама той може да те вземе след като свършиш училище! - каза той.

- Късно е излязох от училището! - казах аз запътвайки се към вкъщи.

- Кейла.. - простена той раздразнен от постъпката ми Зейн, но това си е мое решение.

- Към колко ще дойде да ме вземе? И къде да го чакам? - попитах аз.

- Ами той тръгва! След половин час е при теб! Чакай го на паркинга, където всеки път спираме! - каза той.

- Ок! След 30 минути съм там! - казах аз.

- Добре, ще се видим след 1 час! - каза Зейн.

- Дам.. до после! - казах аз.

- До после! - каза той и аз затворих слушалката.

Извадих късмет, че наште ги нямаше вкъщи иначе нямаш да ме пуснат, но и на всичкото отгоре щях да съм наказана, че съм избягала от училище заради момче.. По оправих се малко.. (сресах си косата, измих си зъбите, облякох си по хубави дрехи и си сложих малко гланц с ягода).

...

След 30 минути аз вече бях на паркинга и чаках Лиъм да дойде да ме вземе и след половин минута той се появи, нос друга кола а не тази с която бях свикнала да ги виждам. Качих се в колата.

- Хей! Кейла! - поздрави ме Лиъм.

- Здравей! - казах аз.

- Как си, Кей? - попита ме той.

- Бивам.. А, вие как сте? Зейн ми каза, че не сте пострадали много. - започнах с разпита си аз.

- Да! Хари е най ранен той стигна и до операции.. - каза той.

- Операции? Няколко ли са? - продължи с въпросите си аз.

- За сега е само една, но ще видим до къде ще стигне, но дори и да е само една после ще има раздвижвания, прегледи и какви ли не глупости.. - каза той.

- Това е ужасно.. Хубаво, че сте се разминали само с това.. - казах аз.

- Виж, Кейла не искам да те обвинявам, но ти си причината за катастрофата.. - каза Лиъм.

- Но защо аз? - попитах го.

- Хари се расейваше с мисли за теб, докато караше.. - каза той изключително тихо.

- Хари си е мислел за мен? - повторих аз въпросително учудена.

- Да! - каза Лиъм.

- Аз.. аз не знам какво да кажа. - заекнах и продължих тихичко.

- Мхм.. - измрънка той. И за няколко минути настъпи пълна тишина. Докато Лиъм не я развали.

- Кейла, виж как стоят нещата, значи Хари е звезда и това, че се обичате, това, че той те обича е много хубаво, но ние постоянно обикалям из света, а ти просто не се вписва в картинката ни.. - каза той. Почувствах се ужасно заради думите му.

- Не искам да те обидя или нараня, нямам такава цел, но това е реалността и ти го знаеш. Няма шанс да сте заедно! - каза той мило, но мен обаче ме заболя.

Мълчахме докато не стигнахме до болницата. Когато Лиъм паркира колата, заедно слязохме и той ме заведе при другите момчета, но без да ми каже и думичка повече...