LOVE IN THE FIRE

Кейла

Този четвъртак, като никой друг четвъртак ми се излизаше, но нямах късмета, който очаквах и всичките ми приятели бяха заети. Кои бяха на почивка със семействата си, други на лагер, трети пък учеха, все пак е края на срока и имаха да оправят оценки... Но това че нямаше с кой никак не ме спря да изляза, и излязох сама. Тръгнах към магазина и... не мога да повярвам кой видях one direction в градче като нашето се лутаха и вайкаха.

- Извинете имате ли нужда от помощ?- Аз ги попитах, леко притеснена.

- Да бихме се възползвали малко се поизгубихме.- Отвирна ми Хари ръце в джобовете и сладка накривена усмивка с тръпчинки...дали осъзнаваше колко сладко изглежда така...

- Ако искате може да минем през магазинчето и след това да отидем в уилищния двор на бесетката, ако нямате спешна... - Аз започнах, но Хари ме прекъсна.

- Нямаме работа просто имаме концерт след два дни и малко се възползваме от почивката в съседния град и решихме малко да се разходим, но се поизгубихме... - Хари ми обясни как стоят нещата, отидохме до магазина, взехме си нещо за ядене и отидохме на бесетката.

...

И както си се смеехме, не мога да повярвам колко много се забавлявахме... Дори си разменихме номерата...

- Кейла... Благодарим ти за всичко което направи за нас днес... - Започна Хари, а аз бързо се преместих плътно до него и хванах ръцете му.

- Аз нищо не съм направила за вас, вие направихте много за мен и ви благораря. Направихте този ден от най-скучния в живота ми в най-вълнуващия. За мен да се запозная с вас е истинска чест, а да прекарам цял слетобед с вас е сбъднати мечта... - Аз излях всичките си чувства пред тях.

- Кейла ако не беше ти, сега сигурно още щяхме да се лутаме и да не знаем къде се намираме. - Луи се обади.

- Да Кейла, благодарим ти! - Допълни Зейн. Докато аз се още държах ръцете на Хари в скута му. Затоплих премръзналите му ръце, макар топло за януарско времето си е студено и премръзналите му ръце го доказват.

- Кейла да изиграем една игра? - попита ме Луи.

- Каква? - попитах заинтересована аз, държаща вече затоплите ръце на Хари. Луи стана и намери две плоски камъчета.

- Кей-Кей ела! - извика ме Луи няколко крачки по далеко от бесетката, Хари стана с мен преплел пръсти с моите и държащ ме силно, аз... аз само усещам как бузите ми почервеняват и пламвам цялата, но не от студ..а от Хари...леко дръпнах ръката си но той не ме пусна,о не Хари пусни ме трябва да ме пуснеш, приятелите ти ме чакат да играя . Дръпнах се по-силно и се отскубнах от топлите му пръсти преплетени в моите, веднага усетих липсата на нежните му ръце и сякаш ме удари ток... може ли...може ли да се влюбиш в излъчването на човек? Замислих се...