Omegle || vkook

||6

Ето че и поредният учебен ден приключи. За накои той мина неусетно, но за други, като нашият главен герой, мина изключително бавно и мъчително.

Той все още мислеше за онова, което стана в часа по география.

Джимин забеляза, че приятелят му се държи странно, но реши да изчака и да не го разпитва в училище.

В момента двамата се прибираха заедно и Джимин реши, че това е идеалният момент да подхване темата от по - рано.

- Та, какво мислиш да правиш? - попита многозначно по - голямото момче, но Те веднага разбра какво има предвид.

- Не знам, може би не бива да се обаждам - вдигна ръмене - Така ще е най - добре - отговори не отделяйки поглед от земята.

- Нищо не губиш, ако му се обадиш - опита се да го разубеди Джимин - Хайде, аз ще съм с теб, ще бъде забавно - продължаваше с опитите.

- Мисля, че е най - добре да забравя за това - този път вдигна глава и погледна приятеля си - Не е кой знае какво все пак.

- Може би си прав - накрая каза рижавото момче. - Хайде ще те черпя един шейк - прегърна го през рамо и се насочиха към любимото им кафене.

Седнаха на масата в най - крайния ляв ъгъл, а сервитьорът, който ги бе познал още от вратата им донесе обичайното.

- Отивам до тоалетната - съобщи Те след като изпи ягодовия си шейк.

Джимин кимна и продължи да пие своя. След като Те се скри от погледа му Джимин скочи от мястото си и грабна телефона на по - малкото момче.

Отвори историята и видя, че не я бе изтрил. Бързо извади своя телефон и снима телефонния номер.

- Готово - каза сам на себе си и прибра мобилното устройство. Чу вратата на тоалетната да се отваря и побърза да върне телефона на Те на мястото му.

- Ще тръгваме ли?

Те кимна, а Джимин допи шейка си, докато оставяше парите на масата и напуснаха кафенето, махайки за чао на персонала.