Omegle || vkook

11.

- Приятел, чакай - извика Джимин след Те, който изхвърча през вратата веднага щом звукът на звънеца се разнесе из класната стая. Рижавокосият успя да хване една от презрамките на раницата на момчето пред него и да го завърти към себе си - Знам, че си ядосан..

- Ядосан ? - почти извика Те - Какво по дяволите си мислише ? - отскубна се от хватката на другото момче и се изправи пред него със скръстени ръце.

- Виж сега не е това, което си мислиш - започна пак Джимин, но беше прекъснат отново.

- Взел си номера от телефона ми! Как въобще успя ? - започна да ръкомаха насред коридора. Няколко ученици им хвърляха погледи, докато минаваха покрай тях, но изглежда Те въобще не го интересуваше, защото продължи със същия тон да спори с приятеля си. Джимин от своя страна забеляза, че стават все по - голям обект на внимание и повлече Те някъде навън - Пусни ме вече! - дръпна ръката си по - малкото момче.

- Изслушай ме без да ме прекъсваш, окей ? - каза сериозно Джимин, вече губейки търпение. Беше стиснал зъби и се стараеше поне той да не откача - Първо, не виждам какъв ти е проблема с това. Ти отказа да му пишеш, защо аз да не се избазикам  просто? Не си писахме и без това кой знае какво. Второ, оказа се, че момчето,  с което ти си си писал е дал номера на най - добрия си приятел и аз всъщност си писах с него, а не с твоя човек - Рижавокоското направи кратка пауза, вече по - спокоен - Защо трябваше да изтерясваш така пред всички в коридора? 

Те помълча малко, а след това отговори.

- Виж, не знам -разроши с едната си ръка косата си - Просто се ядосах, че не си ми казал нищо и без да знам си взел номера му от телефона ми. Искам да кажа, че можеше поне да ме попиташ. 

- Да, разбрах - побърза да добави Джимин - всичко е наред нали ? 

Те кимна с усмивка и двамата се насочиха към следващия си час, а именно химия.

По химия за жалост бяха наредени по номера и на Те му се налагаше да стои с едно момиче на име Сънг Нами. 

Тя беше средно висока, с дълга черна коса и тъмни големи очи. Изкарваше винаги най - високите оценки в класа и се стараеше да е първа във всичко. Беше свикнала да става на нейното и да получава това, което иска да всяка цена. Не беше популярна и нямаше много приятели, като изключим малката групичка на по - големия и брат и най - добрата и приятелка И Минджи. Винаги се е държала добре с Те и му е помагала, когато е имал нужда от помощ. Намираше го за доста привлекателен и от известно време се опитваше да накра момчето да я забележи.

- Хей, Нами - поздрави Те разсеяно.

- Здравей - усмихна се широко оставяйки раницата си на стола - Как си днес ? Изглеждаш ми изморен - вече и двамата бяха седнали и чакаха госпожата да дойде. На Те честно казано не му се говореше много. Предпочиташе просто да изчакат часа да свърши мълчаливо, за да се прибере с Джимин и отново да поговорят. Но нямаше друг избор, трябваше да и отговори, все пак тя винаги е била много мила с него.

- Не спах добре - отговори просто, подпирайки глава на ръката си и правейки малки кръгчете с пръста по чина.

-  Оо, защо така - приближи се още по - близо до него поставяйки ръка на гърба му, галейки го нежно. Те го побиха тръпки и започна да се чувства некомфортно.

- Ъм, знаеш - почеса се зад врата - лош сън.

Нами продължи нагоре до рамото му, а след това надолу, а накрая постави ръката си върху неговата стискайки я леко. Момчето запона леко да се изчервява, а чернокосото момиче не спираше да го гледа с интерес и усмивка на лицето.

Точно на време госпожата влезе и Те побърза да си дръпне ръката. Това момиче винаги го  е карало да се чувства много странно. И не, нямам предвид в хубавия смисъл.

извинявам се (отново ) за забавянето и късата глава ;-;

( не е редактирана сори ако има грешки )