Omegle || vkook

||5

След като Те спря непознатия, с когото си пишеше, побутна леко Джимин.

- Хьонг - прошепна.

- Какво има, Те? - погледна към мобилното устройство, а по - малкият го обърна към приятеля си. Джимин набързо прочете чата, като едва не се засмя на първите няколко съобщения, които беше пратил неговият най - добър приятел. Краят на разговора им обаче накара рижавото момче да разшири очите си.

- Дал ти е номера си!? - възкликна малко по - високо Джимин.

- По - тихо! - прошепна Те - И да, направи го, но се чудя защо?

Джимин се умълча за малко, след което каза:

- Обади му се.

- Моля? - вдигна вежди по - малкият - Ако се окаже някой сериен убиец?

- Кой сериен убиец би те питал дали искаш да участваш в гивъуей с хлебопекарни, м?

Те си замълча и прибра телефона си. До края на часа мислеше дали да не послуша приятеля си и да не се обади на непознатия. Но дори да го направи какво се очакваше да му каже. Но все пак защо му беше на непознатия да си дава телефония номер? Дали всъщност очакваше Те да му се обади? Можеше и да са просто случайни цифри. Имаше прекалено много възможности.

Разсъжденията му бяха прекъснати от звука на звънеца, който огласи цялата сграда и коридорите отново се напълниха с ученици.