Omegle || vkook

||7

Джимин и Те живееха на една улица и затова обикновено се прибираха заедно. Къщата на Джимин се намираше в началото, а на приятеля му няколко къщи след неговата.

След като си помахаха за чао и по малкото момче се обръна с гръб към рижавокоското, Джимин се втурна към входната врата, извади бързо ключовете си, отключвайки и след това заключвайки от вътрешната страна.

Поздрави майка си и бързо се насочи към стаята си.

Хвърли чантата си на земята до вратата и се метна на леглото. Загледа се в тавана за минута, след което се изправи в седнало положение и извади телефона си от задния джоб на дънките си.

Натисна копчето за включване и въведе паролата си, след което отиде в глерията си и цъкна върху снимката, която беше направил по рано в кафенето.

Запомни номера и го запази в контактите си.

- Как ли да го кръстя - прошепна на себе си Джимин и се загледа някъде напред - Сетих се - каза малко по силно и зашари с пръсти по клавиатурата - Готово! - обяви и остави телефона си на леглото. Загледа се в името, което беше избрал.

Хоби

Братовчедът на Те.

Така дори ако по - малкото момче вземе телефона му нямаше да разбера, че беше запазил номера.

- Сега.. дали да му се обадя - зауди се Джимин отмятайки коса назад.

Честно казано не знаеше дори защо му беше за запазва номера. Това беше просто някакъв случаен човек, а и дори не знаеш дали телефона, който е дал на Те е правилен. Кой би си дал телефонния номер на някой непознат? Никой.

- Това е лудост - поклати глава и влезе отново в глерията си, изтривайки снимката, след което се върна в контактите и точно когато щеше да натисне копчето за изтриване майка му го повика.

- Джимини - чу се от кухнята - Ела за малко.

- Идвам - извика в отговор и заключи телефона си, взимайки го със себе си.

- Какво има? - попита, облягайки се на вратата.

- Момчетата те търсят - майка му кимка към прозореца, от който се виждаха тримата му приятели от тренировките от плуване.

Да, Джимин ходеше на плуване и беше страшно добър. Може би най - добрият в тяхната група, която се състоеше от 7 момчета. От тях тези тримата му бяха най - близки и често излизаха заедно.

- О - възкликна той напълно забравяйки за телефонния номер. - Тогава ще тръгвам - усмихна се леко на майка си и я целуна по бузата - До после.

- Чакай малко, ами домашната? - извика след него тя.

- После ще я напиша - извика, обувайки обувките си.

- И двамата знаем, че няма да го направиш - скрити ръце пред гърдите си майка му, опивайки се да изглежда ядосана, но не и се получаваше. Тя не изискваше от детето си много. Знаеше, че за него плуването беше по - важно и не я интересуваха толкова много оценките. А и Джимин не беше слаб ученик. Дори и да не учеше толкова много изкарваше сравнително добри оценки.

Джимин се изправи вече вързал обувките си и сложил ръка на дръжката на вратата.

- Да така е - усмихна се широко и изхвърча през входната врата.

- Гледай да се прибереш рано - извика последно след него майка му, преди да затвори входната врата.