Omegle || vkook

||3

Техьонг е момче на 17 години със светло кафява коса и лешникови очи. Още от началното училище беше в един клас с най - добрият си приятел - Джимин. Двамата си споделяха всичко и си имаха пълно доверие. Бяха минали през много трудности заедно и винаги се подкрепяха. Те беше благодарен на класната му в първи клас, че го беше сложила на един чин с рижавокосото момче. Въпреки че в началото не се понасяха с времето изградиха едно здраво и силно приятелство.

Техьонг не се определяше като силен, нито като слаб ученик. Беше нещо посредата, което напълно го устройваше, както него така и родителите му. В бъдеще беше решил да се занимава с изкуство, затова оценките не бяха толкова важни. Също така не беше от популярните в училище. Имаше малко приятели, но те му бяха достатъчни.

Първият звънец огласи препълнените коридори на гимназията. Учениците започнаха да изпълват класните стаи и постепенно коридорите опустяха.

Те отдавна беше заел мястото си на чина до Джимин и двамата приятели обсъждаха ентузиазирано новата видео игра, която беше излязла на пазара този уикенд.

Разговорът им бе прекъснат от шума на затварящата се врата и тишината настъпила след това.

Имаха първи час география.

Техьонг ненавиждаше този предмет. Винаги му беше ужасно скучно в тези часовете и често пъти заспиваше. Особено щом беше първи час. Преподавателят винаги го хващаше и никога не пропускаше да нанесе забележка в дневника.

Кафявокоското вече имаше достатъчно забележки затова реши този път да се разсее с нещо, за да подтисне желанието да положи глава на твърдата повърхност пред него и да затовори очи, след което да се унесе в хубава дрямка.

Извади бързо мобилното си устройство и започна да пише нещо в търсачката.

- Какви ги вършиш - стрелна му бърз поглед рижавото момче.

- Опитвам се да не заспя - отговори без да си прави труда да отделя поглед от клавиатурата на телефона си.

- Ще те хване - предупреди го Джимин този път без да поглежда надолу. Опита се да задържи вниманието си върху урока и да си придаде вид, че внимава в час.

- Просто ме прикривай, окей? - този вдигна глава и погледна приятеля си - Както аз в часа по математика - напомни му - Нали така?

- Хубаво - примири се рижавокоското