Omegle || vkook

12.

Джимин и Юнги започнаха да си пишат все по често и бавно по бавно да се опознават. По - малкото момче го използваше като извинение да не си пише домашните по математика, поне така твърдеше пред Юнги, но и двамата знаеха, че всъщност му  е приятно да си пише с него. А и все пак няма как да имаш домашна по математика всеки ден по два-три пъти нали?

ментавокоското също обичаше да си пише с другото момче. Чакаше с нетърпение да чуе звука от приложението за съобщения, даже си беше сложил специална мелодия за известията, които са от Джимин. Съквартирантта му не го беше виждал толкова усмихнат от..ами никога. А майката на Чим даже го базикаше, че си има гадже, заради широката усмивка на сина, с която зяпаше телефона.

Вече дори си бяха говорили по телефона няколко пъти, но никой от двамата не смееше да повдигне въпроса за среща лице в лице. Та те дори не си бяха пращали снимки.

- Изглежда сте станали много близки с този Юнги - Те хвърли едно око на телефона на приятеля си докато вървяха към парка, след което отново върна погледа си на пътя.

- Ъм, да да - отговори машинално по - малкият.

- Защо не излезете ? - попита накрая Техьонг след няколко минути, в които не получи нищо друго от Джимин освен лек смях и звука от клавиатурата на телефона му.

- Всъщнност - русокоското заключи телефона си и бавно го прибра в джоба, като удостои с внимание хьонга си - Това си го мисля от много време, но нямам смелост да повдигна темата. Ами ако той откаже? Или се притесни? Не трябва да избързвам. Та ние си пишем от едва две седмици.

- И това беше едно от най - дългите неща, които съм чувал от теб за тези две седмици - засмя се Те. - Това момче ти е взело акъла.

- Моля ? О, я стига - нацупи се Джимин и се загледа надолу, а Техьонг продължаваше да се подсмихва до него - Казах стига - извика русокоското като се опита да си придаде ядосан вид, но тези номера не минаваха пред по - голямото момче.

- Джимин, червен си като шапката на ей това момче - кимна към чернокоското, който вървеше срещу тях от страната на Те.

- Не е вярно!! - започна да протестира Чим и бутна уж леко приятеля си настрани. Но завладян от емоции не успя да си овладее силите и го побутна малко по-силно от колкото трябваше. 

Те залитна настрани, като не успя да запази равновесие и тъкмо си мислеше, че ще тупне на земята, когато изведъж се озова върху съвсем непознат, който очевидно беше умекотил удъра от падането. Той разрошваше черната си коса, а на няколко сантиметра от тях се намираше червената шапка, която беше посочил на приятеля си преди секунди.

=

=

=

=

IM BACK..maybe too late but still back

нямам намерение да редактирам главата, да си знаете