Чонгкук и най - добрият му приятел Юнги решават да се избазикат с някого в Omegle, а Техьонг избира да убие оставащото време от часа по география, като си пише с някой непознат.
Часът беше единайсет вечерта. Някои хора вече се готвеха да се мушнат под топлите завивки и да се пренесат в страната на сънъщата, а други тъкмо се прибираха вкъщи.
Един от тях беше и Джимин, който го чакаше домашно по математика и ядосаната му майка, която му беше казала да се прибера рано. А вече минаваше единайсет и половина. Тя обикаляше нервно в коридора скръстила ръце пред гърдите си.
Изведнъж чу отключването на входната врата и бързо дотича до нея.
Джимин отвори бавно вратата и бързо влезе вътре затваряйки я тихо и отново заключвайки. Махна ръка от дръжката и се обърна, мислейки си, че майка му вече си е легнала и той е успял да се промъкне незабелязано.
Но веднага щом се обърна срещна ядосаният поглед на майка си.
- Аз какво ти казах преди да излезеш? - подхвана го от вратата - Ти знаеш ли колко е часът? Да ме надхитриш ли се опитваш, а?
Джимин тръгна да казва нещо, но реши, че е по - добре да замълчи.
Жената започна да се успокоява и се приближи към него, прегръщайки го.
- Знаеш ли колко ме притесни - каза тихо - Можеше поне да се обадиш - набра отново вече гледайки го в очите - Или да ми вдигнеш!
Джимин леко се усмихна при рязката смяна на настроенията на майка си. Хвана я за раменете, като я увери, че е дореи просто не е чул телефона. Извини ѝ се и обеща повече да не се повтаря. Размениха си по едно лека нощ и се прибраха по стаите си.
Джимин се метна н леглото и отключи телефон си. Майка му му беше звъняла 17 пъти!
- Как ли не се е обадила на полицията - прошепна, усмихвайки се.
Усмивката му угасна, попадайки на номера на непознатия, който мислеше да изтрие по рано, преди да бъде извикан от майка си.
Джимин се замисли. Дали да не му се обади? Малко беше късно..
- Ще му пиша съобщение - реши накрая - Определено ще бъде по - интересно от писането на домашна..и то по математика!
Отвори съобщенията и въведе номера. Не му се занимаваше да му слага име. И без това не се знаеше дали ще излезе въобще нещо.
Зачуди се как ли да започне.. Стана от леглото и започна да обикаля подхвърляйки си една малка топка. Започна да въвежда, но в същият момент топката, която беше хвърлил падна върху главата му, защото не успя да я улови навреме. Залитна да страни и стисна телефона си, натискайки произволни букви и накрая бутона за изпращане.
Какво по хубаво начало на разговор от това?
Чат
здрасивйбфпч
С
лед като се съвзе от удъра Джимин седна на леглото си и погледна съобщението, което беше изпратил.
- Ми дотук бях явно - въздъхна и хвърли телефона си настрани. След малко телефонът му издаде звук, показващ, че има съобщение. Джимин грабна бързо устройството и отвори съобщението.
Какъв ти е проблемът?
Джимин сви вежди и се зачуди как да му отговори.
За какво говориш?
Събуди ме, как за какво говоря??
Не е толкова късно
И 3 следобед да е, ако ме събудиш, ще свършиш като предишния папагал на съквартиранта ми.
Убил си папагала му?
Не разбира се, да не съм някакъв психопат.
От това, което прочетох е спорно..
Просто умря.
Оу, разбирам. Извинявай, че те събудих
Така и трябва!
Е, спирам да ти досаждам.
Да, най - добре. Освен ако не искаш да свършиш в задният ми двор.
Не знаех, че в омегле влизат сърдите дядовци.
Ти кой наричаш дядо?
Този, който очевидно си ляга с кокошките.
Като дойда.. чакай, омегле? Ти си този на когото Техьонг е дал телефонния ми номер?
хелоу латпад човеци, коит четете това нещо. първо - сори за забавянето второ - мързи ме да редакрирам главата, така че очаквайте да има грешки. То всъщност вие вече сте ги видели щом четете това.. nvm
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
