Естел е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с една грешна стъпка в детството. Но мистерията около нея е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Е...
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Животът е свят, към който тласнат от стремежа човек е повлечен, за да опознае, но никога и за да разбере напълно. Веднъж влязъл в кръговрата му, той те поставя пред редуващите се възходи и падения и те тегли към себе си, към всичко онова, което не можеш да заобиколиш, към теб самия. Едва когато се изправиш лице в лице с действителността разбираш колко трудно е да се впишеш в нея и как неизбежно е да се предпазиш от онези грешки, които всеки се стреми да избегне. И въпреки това, човешко е да се греши и благороден е онзи, които намира смисъла във всяка грешка и е способен да се постави над средството за да оцени целта. Един слаб характер не би могъл да намери сили да оправдае нечия и дори собствена грешка.
Защо да не грешим? Та нали точно от собствените си несполуки се учим и израстваме силни и борбени личности. Всеки би трябвало да живее с ясното самоcъзнание, че рано или късно ще попадне в трудна ситуация, една непозната материя, от която е трудно да излезе без да сбърка. Въпросите от сорта " Защо си постъпил така? " са едни дълбоки ями, които не можеш да докоснеш. Никой от нас не е безгрешен. Понякога трябваше да грешиш за да поправиш стореното. Веднъж осъзнаеш ли това ще живееш пълноценно и спокойно.
Тъмните облаци, като по часовник се появяваха отново. Предвещаваха нещо лошо и жестоко. Всяка вечер тези облаци надвисваха над селото чак до сутрешните часове. Не намирах причината поради, която с настъпването на нощта те се появяваха. Опитвах се да си обесня това, но все попадах в задънена улица. Нямаше логично обяснение и това е. Свалих полареното си сако, като го закачих на закачалката зад вратата. Поех си дълбоко въздух и влязох в банята за да се освежа. Връщах се от среща с момичетата. Бяхме седнали в най-близкото кафене и си говорехме разни клюки из селото. Беше ми добре, но по едно време главата ми започна да се върти. Стана ми лошо за секунди. Прибрах се възможно по най-бързия начин, защото имах чувството, че ще припадна. Измих обилно лицето си, а след това спрях кранчето на мивката. Погледнах се в огледалото, вземайки кърпата от закачалката. Избърсах лицето си и погледнах към земята. Докато подсушавах лицето си, странна светлина се появи пред очите ми. Затворих очи и отново попаднах в онзи непознат свят. Дори не мислех, че той съществуваше. Явно съзнанието ми бе изградило този мрачен свят. Необясними събития се изнизваха пред очите ми, като лента. Пред мен се появи нещо, като дупка само, че блестеше. Както винаги трябваше да се впусна в този канал, водещ към поредната случка. Въздъхнах и пристъпих с една крачка напред. Започваше се.
