ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₁

- Спри, спри, спри, спри! - извика музикалният продуцент и свали слушалките от ушите си.

Това беше Де Хюн, един от най-добрите продуценти в компанията BigHit. Тъмнокос, висок около 1.70 и точно в този момент, много ядосан.

- Какво ти става бе момче? - Де Хюн се обърна към момчето в звукозаписната стая и в отговор получи само вдигане на рамене.

- Гласът ти изобщо не звучи добре. Да не би да е проблем с гласните струни? - попита леко притеснен.

- Съжалявам, снощи не успях да поспя. Упражнявах хореографията. - обясни идолът търкайки очите си.

-...Почини си малко. Вземи си кафе или нещо. Трябва да запишем песента. - уведоми го Де Хюн и излезе от студиото.

Певецът се прозя, взе якето си и излезе отвън.

- Айш, не заспивай!...Кафе, да и определено сандвич. - каза си момчето, слагайки ръка на корема си, когато започна да къркори.

Излезе от компанията и се огледа за таксита, когато телефонът му зазвъня.

- Ало, Джин хьонг?

- Яя! Каза, че ще ми купиш нещо от Америка!

- Така е! Да не мислиш, че съм забравил?

- Не знам, така ли е?

- Не ми ли вярваш? За толкова разсеян ли ме вземаш? - идолът вдигна ръка и привлече вниманието на един таксиметров шофьор.

- Честно ли да ти отговоря?

- Не знам, искаш ли си подаръка?

- Да!

- Тогава ще се видим довечера!

Чернокосият затвори на хьонга си, който все още мърмореше нещо от другата страна на телефона.

- Добър ден! Да знаете къде продават американски джунджурии?

.•♫•♬• ^ .•♫•♬•

След като идолът бе купил няколко неща за приятеля си, се разходи по улиците на Сеул.

Мина покрай някакво кафене, от което се долавяше приятна миризма и коремът му напомни, че е празен от няколко дена.

Чернокоското влезе вътре и приятната миризма се усили. Огледа се наоколо и седна на една от свободните маси в ъгъла.

Разбира се, няколко момичета го разпознаха и поискаха да се снимат. Той обичаше феновете си, за това нямаше против компанията им.

След известно време едно момче се приближи до масата на идола, носейки меню.

- Съжалявам, че се забавих! Заповядайте менюто Ви! - извини се русокосият, подавайки менюто.

- Няма проблем! Не съм единственият тук. - усмихна се певецът и взе менюто в ръцете си.

- Когато сте готов с решението си ме повикайте! - каза сервитьорът и се оттегли в кухнята.

Чернокосият се усмихна и започна да разглежда менюто. Накрая реши да си поръча Клуб сандвич и Айс американо.

Огледа се за сервитьора от преди малко, и когато го зърна вдигна ръката си да привлече вниманието му.

- Слушам поръчката Ви? - каза момчето щом застана до масата.

- Ще искам един Клуб сандвич и Айс американо. - момчето каза поръчката си, гледайки как другият я записва в тевтерчето си.

- Веднага ги нося! - увери го сервитьорът и отново се скри в кухнята.

След около минута се върна с поръчката на клиента, поставяйки всичко на масата.

- Ще искате ли нещо др... - момчето вдигна погледа си към клиента, но той беше подпрял глава върху извадена от него тетрадка, и спеше спокойно.

- Господи, толкова много ли се забавих? - зачуди се русокосият.

- Ъм..извинете? - опита се да го събуди, побутвайки го леко по рамото.

- М? - чу се от другото момче.

- Ами...вашата поръчка е тук?

- Ъх? Какво? - чернокосият се изправи бавно, оглеждайки се.

Щом осъзна къде се намира, подскочи и удари коляното си в масата.

- Ау! А това боли! - каза, търкайки удареното място.

- Господи, добре ли сте? - притесни се сервитьорът и клекна до идола.

- Искате ли да Ви донеса лед? - попита, гледайки момчето в очите.

- Не благодаря! Добре съм! - увери го и премина с поглед по лицето му.

Всичко в това момче беше привлекателно. Държанието му, външния вид, чистата кожа, правия му нос с малка бенка на върха, устните му с форма на сърце, гласът му.

Но идолът игнорира всичко това и се вгледа в очите му. Толкова красиви и дълбоки, тъмни, успокоителни. За миг забрави за пълния си график и се почувства напълно отпочинал.

- Ъъм..сигурен ли сте, че сте добре? - попита отново русокоското, изправяйки се леко.

- Да! Благодаря ти... - певецът погледна табелката закачена на ризата му и продължи.

-...Техьонг.

- Така не е честно. Аз имам табелка, но ти нямаш. - каза Техьонг с усмивка.

- Джънгкук. Джеон Джънгкук.

×××

Тадаа! Нова историйка
Ще се радвам, ако коментирате какво мислите и се надявам да ви харесва!
Съжалявам, ако има грешки!