ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₃₉

Техьонг седна на свободния стол и се огледа за кратко. Погледна към човека, който го бе повикал и се наведе леко над масата.

- Какво правиш тук? - попита той.

- Здравей и на теб! - отговори по-голямото момче и се усмихна за кратко.

- Съжалявам, Юнги хьонг! - извини се русокоското и се усмихна.

Не очакваше рапърът да го потърси точно на работното му място, и ако знаеше, че ще идва щеше да го предупреди, че бе натоварен ден. Не искаше хората да го притесняват, когато е дошъл да си почине.

- Та на въпроса ти..дойдох да те видя! А и да попитам какво става с хлапето.

Техьонг въздъхна и се облегна назад. Защо винаги се намесваше Джънгкук? Тъкмо го забравяше и някой отново пита за него.

- Нищо. Нищо не става! - отговори му тъжно и скръсти ръце пред гърдите си.

Юнги кимна с глава и не каза нищо повече по темата. Знаеше, че Джънгкук иска да оправи нещата. Беше говорил с него преди малкият да потърси Техьонг, но след като видя реакцията на сервитьора му стана ясно. Не бе минало точно по план.

- Е, а ти как си? Как е работата? - реши да смени темата и намести черната шапка на главата си, когато един от клиентите го загледа за известно време.

.•♫•♬• ^ •♫•♬•

- Джънгкук спри! - извика за пореден път Сокджин докато дърпаше момчето от парапета на терасата.

След провалът му, идолът се прибра съсипан. Мразеше се! Защо се отдръпна? Какъв му е проблема!? Постоянно страда, заради раздялата, но и в същото време проваля всичко отново и отново.

- Убий ме! Просто ме убий, хьонг! Не мога повече! Не се понасям! - опитваше се да го убеди докато тресеше Джин, хващайки го за раменете.

- Престани! - извика му големият и го стисна за ръцете. Той се побъркваше! Първо се напи, сега и това. Сокджин не можеше да го познае. Никога не е бил в такова състояние.

Чернокоското го пусна и се насочи към дивана във всекидневната. Прекара ръка през косата си и я остави върху рамото си, стискайки го леко. Седна на меката мебел и въздъхна. Защо се държеше така?

- Джънгкук, колко време спиш? - попита Джин разтревожено, също отивайки към дивана.

- 8 часа. - отговори той и се Облегна назад.

- Днес?

- Тази седмица. - добави и затвори очи. Как се предполагаше да заспи? Щом затвореше очи, виждаше само него. Не си бе представял връзката им така. Преди да се усети той заспа, а една единствена сълза се спусна от ъгълчето на окото му.

Какво мислите?
Как се получава?