ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₅

- Момче, трябва да си почиваш повече! - скара му се мениджърът.

След като Джънгкук се почувства по-добре г-н Уон, така го бе нарекъл Джънгкук, го вкара в колата си и го закара отново в компанията BigHit.

Сега певецът стоеше на дивана и ядеше бибимбап, игнорирайки ядосания Уон.

Наслаждаваше се на храната си, все пак единственото, което беше ял от няколко дни насам, бе един сандвич.

- Утре си почивай. Не искам да те виждам в компанията, ясно? - предупреди го мъжът и, когато Джънгкук кимна в съгласие, излезе от стаята.

Момчето въздъхна и остави клечките си на страни, изваждайки телефона от джоба си.

Потърси някакъв номер, и когато го намери го набра, изчаквайки човекът, на който звънеше да вдигне.

- О, Джънгкук-ах.
- О, хьонг. Искаш ли да излезем?

.•♫•♬• ^ .•♫•♬•

- Не мога да повярвам, че имаш свободно време. - каза големият, когато пристигна пред кафенето.

Джънгкук се засмя и прегърна хьонга си. Не се бяха виждали от много време, само се чуваха по телефона.

- Да не си пораснал? - попита Сокджин, отделяйки се от приятеля си.

- Не мисля, че вече ще раста хьонг. - засмя се чернокосото момче и бръкна в задния си джоб.

Извади едно малко пакетче и го подаде на момчето пред себе си.

- От Америка. - обясни му накратко и прибра ръката си до тялото.

- От сега мога да кажа, че е магнит. - каза му Джин и го прибра в джоба на якето си.

- Благодаря! - усмихна му се мило.

Джънгкук тръгна към вратата на кафенето и я отвори, правейки път на по-големия.

- Сър? - каза чернокоското все едно Сокджин е крал или нещо подобно и се приведе напред.

- Ъх, скъпи, не си достоен да ми отваряш вратата. - влезе в роля Сокджин и каза високомерно.

- Моля! Абе я бегай от тука! - отговори му Джънгкук и влезе в заведението.

- Хей! - извика след него големият и го последва.

Когато двете момчета влязоха в стаята, усетиха приятната миризма на топло кафе и закуски.

Джин нямаше представа за съществуването на това кафе, но за сега обстановката му харесваше.

Не беше претрупано с хора, беше обзаведено добре и от колоните се чуваше тиха музика. Наситина му харесваше.

- Какво правиш? - попита Сокджин, виждайки как приятеля му обхожда с поглед цялото помещение.

- Ами аз.. - започна Джънгкук и се обърна към Джин, но някой извика името му.

- Джънгкук! - той се обърна в посока на гласа и видя сервитьора, който остави каничката с кафето на една маса и притича към двете момчета.

- По-добре ли се чувстваш? - попита загрижено Техьонг, хващайки Джънгкук за лакътя.

- Спокойно, нищо ми няма. - увери го певецът с усмивка, съвсем забравил за хьонга си.

- Ставало ли е нещо по-рано? - попита Джин, поглеждайки към приятеля си, чакайки за някакъв отговор.

Сега вече Джънгкук щеше да си получи конското.