ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₃₁

Прекрасен ден да направиш нещо, за което нямаш никакво желание. Още от сутринта Джънгкук нямаше желание за нищо. Излежаваше се в леглото си около половин час, след като алармата му го събуди. Гледаше в тавана и си мислеше колко ужасен щеше да е днешния ден. Не искаше да прави всичко това със заблуждаването на пресата, на феновете и на всичките му познати. Но се страхуваше за кариерата си, както и за Техьонг. Познаваше животът с медиите много добре, за да позволи да тръгнат след голямото момче.

Джънгкук изпъшка и се изправи от леглото си, като седна на края му, взирайки се в една точка за още пет минути. Мразеше това. Но трябваше! За това стана и оправи леглото. Той го наричаше "прилично оправено". Запъти се към банята си и набързо се изкъпа. Вечерта също щеше да отмие всичко от днешния ден. Излезе от банята и започна да се облича. Нямаше да се старае да изглежда добре, защото нямаше за какво. Извади едни черни тесни дънки, широко черно худи и едно тъмно зелено яке. Докато го обличаше, телефонът му звънна и той лениво го вдигна от леглото си. Усмивка се паказа на лицето му веднага щом видя кой му се обажда.

- Здравей!
- Хей, зайо! Как си?

Джънгкук се изчерви от прякора, с който го нарече по-големият.

- Не много добре! Знаеш къде се предполага да отида.
- Знам, да...виж това е..това е просто една среща. Фалшива при това! Всичко ще приключи след като ви снимат заедно и всичко ще бъде наред!
- Благодаря, че се опитваш да ме успокоиш, но...предпочитам да отида на кино с теб.
- Ще отидем сладък! Нека първо се успокоят нещата.

Разговорът им приключи след още няколко минути и идолът излезе от тях в малко по-добро настроение. Мюнг Де го чакаше до колата и отново играеше на телефона си. Всеки път на различна игра.

- Ти ли ще ме караш? - попита момчето, когато се доближи достатъчно до шофьора си, който изръмжа недоволно, когато се блъсна в стената.

- Ами по принцип това ми е работата.

- Имам предвид..няма ли да се досетят, че има нещо, ако видят шофьора ми?

- Ще те оставя няколко пресечки преди киното. Ън Би ще те чака там. - обясни Мюнг Де и прибра телефона в джоба на черното си сако, което му стоеше идеално.

- Ясно! - кимна Джънгкук и се качи в колата.

.•♫•♬• ^ •♫•♬•

- Мразя това! Съжалявам, ако прозвуча гадно, но мразя това! - призна си Джънгкук в мига, в който застана пред момичето.

- Съжалявам! Знам, че искаш да си с истинското си гадже, но си принуден да правиш това. - отговори му Ън Би и се усмихна, като хвана под ръка Джънгкук. Вече беше влязла в ролята си.

- Да влизаме ли? - попита тя, все още усмихвайки се сладко срещу чернокоското, който само кимна и се насили да се усмихне.

- Ъгх, трябва ли наистина да гледаме филм? - измрънка недоволно певецът, когато видя всички филми, които щяха да дават.

- Ами..мисля, че няма да е необходимо. Просто трябва да постоим тук, докато другите излязат. - предложи брюнетката и кимна с глава към залата, в която в момента вървеше "Влак до Бусан".

- Умно! - съгласи се той и двамата се насочиха към близката пейка. Имаше още около четиридесет минути до края на филма.

.•♫•♬• ^ •♫•♬•

Тълпата от хора, които бяха в залата, се изсипа навън като вълна и Джънгкук и Ън Би тръгнаха след хората, като се прегърнаха с усмивки на лице.

- Вън ли са? - прошепна Джънгкук докато продължаваше да се усмихва фалшиво. Но все пак бе хубава усмивка.

- Да. - отговори му момичето и се сгуши в него точно преди да излязат от киното.

Огледаха се наоколо и забелязаха двама фотографа на отсрещната улица. По-надолу имаше още един, който ги забеляза и извади камерата си.

- Започва се! - каза Ън Би с усмивка и погледна Джънгкук в очите, който се чудеше колко реално изглежда.

Тя се бе обърнала към него и го прегръщаше през кръста докато му се усмихваше. Облегна главата си на гърдите му и обърна лицето си към камерите, които те "не виждаха".

- Кажи нещо смешно! - каза му тя, като се отдели от прегръдката и преплете пръстите си с тези на Джънгкук.

- Нещо смешно.

- Ха! - започна да се смее и закри устата си с ръка.

- Това не беше смешно. - каза Джънгкук със сериозно изражение на лицето си и Ън Би го бутна леко, за да се усмихне.

- Да, но те не го знаят!

- Хм..права си! - съгласи се отново идолът и се усмихна, като тръгна надолу по улицата, държейки ръката на момичето. Дано тези снимки са им достатъчни, защото на Джънгкук определено му стигаше.

Daaamn boii his nipple came out
Тичам да чуя всички песни