ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₃₂

Планът им бе минал успешно без никакви проблеми. Снимките бяха публикувани, а с тях започнаха и слуховете, които избутаха тези за връзката на идола с Техьонг. Компанията бе публикувала статия, с която изяснява положението. Разбира се всичко беше лъжа, но малко хора знаеха за това. Джънгкук не се бе срещал повече с момичето и прекарваше много повече време с Техьонг, когато можеше.

- Толкова се радвам, че се получи! - призна си момчето, когато влезе в апартамента на гаджето си и обви ръце около врата му.

Техьонг се усмихна и отвърна на прегръдката, повдигайки леко Джънгкук и го пренесе навътре в апартамента си. Свали го на земята и го целуна по устните.

- Радвам се да те видя!

- И аз! Толкова ми липсваше! - измрънка чернокоското и отново прегърна приятеля си през кръста.

- Сладък, вчера се видяхме! - засмя се Техьонг и отново го целуна. И на него му липсваше.

Двете момчета седнаха на дивана във всекидневната на Техьонг и започнаха да си говорят, като не спираха да се прегръщат. Джънгкук не си бе представял да прави това с някой и да се чувства по този начин. Наистина му харесваше усещането, което получава всеки път щом зърне Техьонг.

- Надявам се всичко да е наред! Не искам да се разделяме за дълго! - каза Джънгкук и се сгуши в русокоското.

- Казах ти, че каквото и да става ще бъдем заедно! Не го мисли! Нека се насладим на момента.

И като че ли по команда телефонът на идола започна да звъни. Двете момчета погледнаха към устройството на масата и въздъхнаха едновременно.

- Не искам да вдигам. - каза Джънгкук без да мърда от захвата на Техьонг.

- Може да е важно. - отвърна му русокосият и се присегна за телефона, но по-малкият го спря, хващайки ръката му.

- Не ме е интересува. Ти си по-важен! - каза му Джънгкук и обви ръка около бузата му, придърпвайки го към себе си. Докосна устните си с неговите и ги раздвижи леко срещу тях. Движеше ги бавно, като не прилагаше много натиск.

Прокара ръката си по тялото му и я спря върху рамото му, като го бутна леко назад, за да легне и се настани отгоре му. Продължи да го целува, като от време на време облизваше устната му, което предизвикваше леки стонове от страна на по-големия.

Отново се чу звън.

- Стигаа! - издразни се Джънгкук и се изправи от Техьонг, протягайки се към телефона си, за да го изключи, но не той звънеше.

- Моят е. Никога не ми звънят. - каза Техьонг и бръкна в задния си джоб. Изкара телефона си и се очуди на непознатия номер, който го търсеше. Вдигна и го сложи на ухото си.

- Ало?
- Здравей, Техьонг! Не знам дали ме помниш, аз съм Джин. Приятелят на Джънгкук. Не знам какво се е случило и защо рози идиот не си вдига телефона, но от компанията му звъннаха дори на мен. Така че, ако знаеш къде е, кажи му да им се обади.
- Оу...ъмм да, да! Няма проблеми! Ще му предам!

- Кой беше? - попита чернокоското, докато Техьонг сваляше устройството от ухото си.

- Беше Джин. От компанията ти са звънели дори на него. Трябва да им се обадиш! - обясни момчето и захвърли телефона си на страна.

Настроението му се скапа. Усещаше на къде отиват нещата и изобщо не му допадаше.

- Мамка му! - изруга под носа си Джънгкук и взе телефона си, набирайки мениджъра си. Сега пък какво?

Много реване на концерти заради louder than bombs и we are bulletproof : the eternal
Още от сега усещам
Удрят право в чувствата тези песни
Стриймвайте на 28-ми,те го заслужават!!

А за главата какво ще кажете?