В кухнята на Техьонг бе пълен безпорядък. Нявсякъде имаше купи, чинии, лъжици, тенджери и всякакви хранителни продукти.
Идеята на момчето беше проста. Пикник. Но не бе помислил колко трудно ще му бъде да приготви храната.
Все пак, вложи всичко от себе си и приготви една кутийка с кимбап, кимчи, както и малко токбоки.
Бе забелязал колко слаб всъщност е Джънгкук. Може би това бе причината за колабирането.
Русокоското искаше да се увери, че идолът няма да пропуска хранене. Надяваше се само да не го отрови с храната си.
Когато вече бе пакетирал храната, и превързал изгореното на ръката си, Техьонг извади телефона от джоба си и писа на Джънгкук.
.•♫•♬• ^ .•♫•♬•
След като идолът получи съобщението от Техьонг, бързо стана от дивана си и обу черните си кецове.
Излезе от апартамента си и докато заключваше вратата се обади на личния си шофьор Мюнг Де.
Джънгкук излезе от сградата, в която живееше и почака малко докато шофьорът му дойде.
Влезе в колата на задната седалка и каза адреса на кафенето на Мюнг Де.
- Знаеш, че днес трябва да си почиваш, нали? Какво си намислил? - попита мъжът, поглеждайки към певеца през огледалото.
- Спокойно хьонг, ще се срещна с приятел. - успокои го момчето и се усмихна.
Извади телефона си за да провери часа, но не спря до там. Влезе в instagram и провери профила на Техьонг.
- Аа сладур! - засмя се чернокоското, виждайки снимките на момчето.Хареса всяка една от тях като отделяше време да ги разгледа изцяло. Харесваше снимките на Техьонг. Харесваше ги много. Но нещо му липсваше. Не можеше да види красивите му очи.
- Пристигнахме! - съобщи Мюнг Де, спирайки колата на дадения адрес.
- Благодаря, хьонг! Ще се прибера сам, почини си. - каза Джънгкук и го потупа по рамото приятелски преди да излезе от колата.
Затвори вратата след себе си и помаха след колата, когато потегли. Чак тогава се обърна и забеляза Техьонг, който дъвчеше дъвка и следеше колата с поглед.
- Уаа, наистина ли излезе от това нещо? - попита русокоското, сочейки черният, лъскав джип, с който се появи идолът.
- Сега как ще те кача в моята таратайка? - засмя се Техьонг и се приближи до чернокоското.
- Хм..добре изглеждаш. Както винаги! - направи комплимент големият, оглеждайки с какво бе облечен Джънгкук.
Черни кецове, сини тесни дънки и широк, но тънък суитшер с качулка, отново черен.
- Я стига! Ти все едно излизаш от модно списание. Защо не си модел? - попита певецът, следвайки Техьонг, вероятно към колата му.
- Стига. Не ми вдигай самочувствието! - засмя се русокоското и се спря пред една сива Toyota.
- Ии това е моята трошка. - пошегува се момчето и Джънгкук извъртя очи.
- Шегаджия. Харесваш ми.
ESTÁS LEYENDO
ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ
FanficКъдето преуморено момче намира почивка в очите на друг.