ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₄₃

Джънгкук гледаше как етажите се сменят и обикаляше нетърпеливо в асансьора. Сякаш нещо нарочно го бавеше.

- Хайде, хайде, хайдеее! - продължи да си мърмори и веднага, когато стигна желания етаж, натисна бутона за отваряне на вратите. Не можеше да чака повече.

На бегом стигна до офиса на мениджъра си и отвори вратата без да почука. Вълнуваше се прекалено много, за да го направи.

- Джънгкук, какво...

- Аз съм гей! - прекъсна го и каза, каквото искаше без да увърта.

- Какво? - попита объркано мъжът и бавно стана от стола си, който беше зад бюрото.

- Да и съм влюбен в Техьонг! Сервитьорът, както ти го наричаш. И заради тази глупава идея, на която се съгласи, го изгубих! Но вече не ми пука за нищо, искам да си го върна. Не ме е грижа за медиите, да пишат каквото си искат! Аз искам да си го върна! - заяви идолът и зачака някакъв отговор от мениджъра му. Какъвто и да е, но просто искаше да каже нещо.

- Ами..аз не знам какво да кажа. Ти никога не си...за това ли не ми вдигаше телефона? Джънгкук пускаме албума тази седмица! Трябва да се упражня..

- Знам! Зарежи тъпия албум за минута и ми кажи..ще ме оставиш ли да бъда себе си? - попита го, отново прекъсвайки го.

- Добре, но медиите..

- Казах ти, че не ми пука! И какво като харесвам момчета? Това е моят живот и аз отказвам да го живея, вълнувайки се от мнението на непознати за мен. Колкото до феновете ми...обичам ги, но ако и те ме обичат ще го приемат.

Г-н Уон въздъхна и разроши косата си. Наистина бе изненадан от тази новина и от начина, по който Джънгкук се държеше, но го разбираше. И той се държи така, когато е около съпругата си.

- Прав си, да! - каза най-накрая и Джънгкук се усмихна широко.

- Ще видя какво мога да направя, но ти трябва да..

- Да, да! Албума, ясно! Благодаря ти, хьонг! - зарадва се момчето и прегърна мениджъра си за кратко преди да излезе от кабинета му с подскоци. Сега единственото му притеснение бе дали Техьонг ще го приеме отново.