ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₁₅

След случката в кафенето, идолът изчака края на смяната на Техьонг и заедно излязоха да се разходят.

Вървяха близо един до друг, блъскайки леко ръцете си една в друга.

- Радвам се, че се появи на време! - обади се русокосият с усмивка и погледна към Джънгкук.

- Разбира се! Но не трябваше да ме спираш да ги пребия! - отговори му момчето, продължавайки бавната разходка.

- Да бе! И да те вкарат в някакъв скандал? Това не е добре за идолите. - каза Техьонг и това изненада по-малкият.

Той спря да върви и погледна към Техьонг очудено.

- Ти как..

- Как знам ли? Джънгкук..ти си известен, как да не разбера! - засмя се момчето и се върна до певеца, хващайки го под ръка. Отново тръгнаха.

- Не се ли сърдиш, че не ти казах? - попита тихо чернокоското, поглеждайки от време на време към големия.

- Не, разбирам те! Какво, ако се окажа луд фен или реша да те изнудвам за пари. - реши да се пошегува Техьонг, но идолът не разбра това.

- Нее! Никога! Кълна се, не е това! Даже идвах да ти кажа и щях но тия двамата..

- Джънгкук! Това беше шега! - засмя се русокосият на реакцията на момчето.

- Оу...

.•♫•♬• ^ .•♫•♬•

Техьонг и Джънгкук се разходиха още малко, но вече трябваше да се прибират.

Вече в апартамента си, Джънгкук се тръшна на леглото и се замисли за деня си.

- Как смеят тези двамата.. - отново се изнерви при мисълта за мъжете от кафенето.

- Как се изложих..разбира се, че ще разбере! Ама защо не му казах по-рано? - мислите му бяха прекъснати от звъненето на телефона му.

- О, хьонг?
- Какво правиш?
- Лежа. - отговори уморено идолът.
- Какво ще правиш утре?
- За цялата седмица ли ще ме питаш?
- Отговори ми бе!
- Не знам, мисля че съм свободен.
- Тогава ще излезем!
- Така ли?
- Така! Хайде лягай да спиш! "Аз съм Сънчо" отдавна мина.
- Ей! Не съм малък!
- За мен си. Хайде чао!

Идолът свали телефона от ухото си и се засмя. Сокджин беше такава личност, с него винаги му беше забавно.

Въпреки че бе рано, Джънгкук реши да послуша хьонга си и да си легне.

.•♫•♬• ^ •♫•♬•

Джънгкук чакаше приятеля си в парка до апартамента му. Носеше черна маска на лицето си, за да не бъде лесно разпознаван и на спокойствие да се види със Сокджин.

Оглеждаше картината пред себе си, докато си тананикаше една от песните в новия му албум, когато чу Джин да го вика.

- Шшт! Да не искаш да ме разпознаят и пак да не мога да си поговоря с теб? - каза му чернокоското, изправяйки се от пейката, на която седеше.

Големият се усмихна и прегърна приятеля си.

- Гладен ли си? - попита Сокджин щом се отдели от чернокоското.

When you are a boomer and forget to upload the story