Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 10. Само, ако можеше да се умре от проклятие

 Сутринта като излезе от къщата, Ся Яо забеляза своя велосипед, който стоеше до вратата. Велосипедната верига беше сменена, счупените части бяха напълно поправени и на пръв поглед по нищо не се различаваше от колелото, което Ся потроши вчера. Младият човек започна да се оглежда наоколо, но и помен нямаше от Юан Цзун. Яо не можа да се въздържи и равнодушно изсумтя наум:  "Най-накрая и ти да направиш нещо като хората!" 

 Въпреки това, полицаят изобщо не възнамеряваше отново да пътува с колелото до работа си, защото се отнасяше скептично към моралните качества на бившия военен. В случай, че неговия гениален план се осъществеше по пътя натам или обратно, то Ся Яо нямаше да има никакви гаранции за безопасност. Така че, от предпазливост, офицерът реши да отиде на работа с ролкови кънки. В сравнение с вчера в облеклото му се бе появила допълнителна екипировка, която привличаше всеобщото внимание. Когато стигна до портала, изведнъж се натъкна на няколко колежки - момичетата излизаха от полицейското управление. Щом Яо изчезна от погледите им, те мигновено започнаха да го коментират, прекъсвайки се една друга:

- Какво се случва със Ся Яо в последно време? Вчера дойде на велосипед, а днес го е сменил с ролкови кънки!

- Искаш да кажеш, че той се прави на интересен и нарочно се показва?

- Ти имаш предвид, ..... че аз имам шанс?

- Хей, ама ти нямаш ни срам, ни съвест!

 ..........

 Ся Яо влезе в офиса, като държеше ролковите си кънки в ръце, после ги постави пред себе си и се замисли:" Хайде да видим този път какъв ще бъде твоя гениален план!"

Вечерта, след работа, младият мъж обу ролковите кънки и с леко сърце излезе на улицата. Да се придвижва така по красивите алеи и малките пътечки, бе наистина страхотно.

 "Е сега вече имаш прекрасната възможност да ме преследваш! Днес ще направя така, че даже сянката ми да не можеш да видиш! Следвай ме, ако можеш!"

 След толкова много дни, Яо най-накрая можеше да изпита радостта от отсъствието на острия поглед, той подскочи весело и потегли към дома си. Сърцето му се изпълни с щастие. Дори изяде допълнителна чиния ориз на вечеря. Преди да си легне да спи, отидете да затвори завесите, но когато се изправи срещу прозореца изведнъж извика силно:

- Махай се! 

 От такъв яростен вик свещената мейна се изплаши и започна безредно да се мята в клетката, а малко по-късно и майката на Яо почука леко на вратата на спалнята му:

- Синко, какво се случи?

 Ся Яо с ненавист дръпна пердетата и успокоявайки дъха си нежно произнесе:

- Всичко е наред мамо, лягай си!

 След като майка му си тръгна, младият мъж седна на леглото и кръстоса краката си по турски, за да си поеме дъх. За щастие спалнята му беше достатъчно просторна и от леглото до прозореца имаше голямо разстояние. В противен случай, ако не бяха тези няколко метра, той със сигурност щеше да бъде принуден да погледне зад завесите, което би могло значително да повлияе на психичното му състояние. 

 "Как може един човек да бъде толкова  упорит, безсрамен преследвач? И всичко това само заради един подарък? Нима не можеш да изхвърлиш този пакет и като се върнеш при сестра си, просто да й кажеш, че си ми го дал! Да те вземат дяволите! 

 Ся Яо постепенно успокои чувствата си след преживяното, но не можеше да се удържи да не погледне поне веднъж през прозореца, като се чудеше, отишъл ли си е в този момент Юан Цзун или още не.

 "Мина повече от час, трябва да си е тръгнал вече, нали така? "

 Младият мъж, леко притеснен, се промъкна до прозореца, после бавно открехна пердетата, като направи малка пролука между тях. През тази цепнатина Юан Цзун веднага забеляза едно прекрасно око, което се стесняваше и гледаше изкусително, но в същото време бе подозрително и внимателно. После се появи второ око, последвано от правилен нос, тънки устни и силна брадичка. Първоначално очертанията на лицето бяха нежни и меки, но постепенно се преобразиха в гневна маска. Най-накрая се чу острия звук от изтеглените завеси, които скриха красивото лице и последва тропот на отдалечаващи се стъпки. 

 На следващия ден преди да тръгне за работа Ся Яо подмени батерийките на плеъра, включи го и после го провеси близо до клетката за птици. От устройството зазвучаха думите, които собственикът му бе записал вчера: "Махай се! Махай се! Махай се!......"

 Вечерта полицаят, пак като преди, се връщаше на ролковите си кънки, оставяйки преследвача си далеч назад. След завръщането си у дома той се навечеря, после нахрани свещената мейна и с нетърпение зачака да чуе новите думи, научени от птицата. Въпреки факта, че Юан Цзун не дойде, свещената мейна не можеше да спре и с голяма радост продължаваше да цвърка:

- Махай се! Махай се! Махай се! 

 Нямаше нужда Яо да отваря завесите на прозореца, защото можеше съвсем точно да си представи хората, намиращи се отвън, които плюеха по негов адрес и колко неловко и срамно бе всичко това.  

 Не успявайки да се стърпи, младия човек промърмори няколко думи: 

- Само, ако можеше да се умре от проклятие!