Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 19. Не подлежи на обсъждане

 Юан Цзун бе временно освободен под гаранция, той се върна на работа и към обичайния си ритъм на живот. След арестуването на престъпната банда, Министерството на вътрешната сигурност и полицията бяха напълно погълнати от този случай и когато на Ся Яо му се появеше свободна минутка, той разсъждаваше над това, струваше ли си да отиде на посещение при своя спасител. Като за начало можеше да се каже, че имаше основателна причина да го ненавижда, ами да! Освен това раната му беше дребна, но пък погледнато от друга страна, Цзун бе пострадал именно заради него и при тези обстоятелства би било разумно да го навести. В онзи ден полицаят беше зает до късно вечерта и след като се освободи от работа, веднага отиде до търговския център, за да купи някои дребни подаръци, които да занесе при визитата си в къщата на бившия военен. 

 Юан Джу отвори вратата и когато видя в ръцете на Яо букет с цветя, за свой срам не можа да се въздържи и почувства как нейното мъничко сърчице, започна да бие по-бързо. 

- Аз какво, неясно ли се изразих? Защо е всичко това отново? Ти ..... това е твърде ..... Аз съм толкова смутена .......

 Тя протегна ръце, за да вземе букета, но младия мъж я заобиколи и влезе вътре.

- Брат ти тук ли е?

- Защо го търсиш?

 Когато гостът обясни целта на посещението си, младата жена в същия този миг просто онемя. Майната му! Оказа се, че всъщност любовта й е несподелена и е била пуста загуба на време. Джу не беше в курс с инцидента, който се беше случил с Юан Цзун. Поради естеството на работата му, травмите бяха нещо обичайно, така че те не притесняваха сестра му. След като изслуша обяснението на Ся Яо тя надяна злонамерена усмивка и отправяйки се с бързи стъпки към спалнята на Цзун, изкрещя на вратата:

- Брат ми, офицер Ся те търси.

- Влез! - прозвуча от стаята дълбок и нисък глас.

- По дяволите! Братко, защо се държиш така? Човекът дойде да поговори с теб, а ти, вместо да излезеш да поздравиш гостенина си, му казваш, той сам да влезе при теб, това всъщност е така....... 

 Юан Джу още не беше успяла да довърши думите си и полицаят бутна вратата на стаята. Едва сега разбра защо Юан Цзун му каза да дойде в спалнята, а не излезе сам да посрещне госта си. Той беше облечен само по бельо. Бронзов тен покриваше неговото сексуално мускулесто тяло, а дивият необуздан великан от митовете спокойно спеше между краката му и в цялата тази голота се проявяваше неговата зверска същност. Ако някой друг мъж демонстрираше такава фигура, Ся Яо щеше отчаяно да завижда. Въпреки това по отношение на този човек, чиито вулгарни мисли ясно се набиваха на очи, ситуацията изглеждаше по-различна. Раздразненият хубавец събра мислите си и с леден глас се обърна към собственика на дома: