Глава 69. Още ме почеши ...

36 1 0
                                    

 Ся Яо почука с пръсти по повърхността на масата, пронизвайки с остър поглед Ван Чжишуй. Дълго време запази мълчание, като се чудеше как по-точно, би било най-добре да разговаря със задържания. 

Чжишуй го беше страх да погледне към Яо, но не можа дълго да се сдържи и отново хвърли поглед към него.

 "Как красиво му седи полицейската униформа. Нима е възможно да се носи толкова проста дреха така грациозно? Във всеки случай пътуването до полицейския участък се откупи с лихвата, особено след като той не се занимава с някакви възмутителни неща и защо хората, когато излязат от тук, почват да се хвалят?"

 Мислейки за това, Ван Чжишуй започна да се върти на мястото си и нервно треперейки, се усмихна.

- Господин полицай, шията много ме сърби, можете ли да ми помогнете, като ми развържете ръцете и аз ще се почеша сам?

 Ся Яо строго отвърна:

- Ще потърпиш!

- Как е възможно да изтърпя това? - задържания завъртя врата си, сви рамене и продължи да се гърчи с все сила - Ах, Боже, о, Боже мой, ще си умра тук от този сърбеж, а може ли върху мен да са плъзнали мравки? Ах ... добре ...

 Полицаят го изгледа студено:

- Защо крещиш и така преувеличаваш?

- Но това наистина е толкова непоносимо да се изтърпи - ухили се Ван Чжишуй - Господин полицай, не сте ли длъжен да бъдете по-хуманен по време на разпита? Или не сте в състояние да удовлетворявате молбите на обикновените хора?

 Яо каза направо:

- По време на разпита не трябва да се свалят белезниците.

- Може би тогава Вие ще ми помогнете и ще ме почешете? - с тъжно лице каза Чжишуй.

 След като се приближи към него, Ся Яо повдигна крак и като едва ли не ритна задържания с тежките си полицейски ботуши, грубо произнесе:

- Добре, тогава ще се възползвам от тази възможност и ще те почеша, как мислиш?

 Ван Чжишуй разбра, че силно рискува, затова, като се постара да не издава емоциите си, продължи:

- Хубаво, добре, действайте както желаете, но само почешете моята шия или направете нещо друго, но това е невъзможно да се търпи повече!

 Чжишуй нямаше строги морални представи, поради това спокойно можеше да разиграва театрално представление заради някакъв си там сърбеж. Той започна да припада, сякаш е взел свръх доза. Гледайки подобна сцена никой непознат човек не би могъл да остане безучастно стоящ встрани. Освен това самият Ся Яо силно се страхуваше от гъдел, за това сърдечно симпатизираше на хора с подобен проблем и ако дори децата повече или по-малко можеха да удържат затрудненията по време на гъдел под контрол, то именно самото "желание да се почешеш" се възприемаше от възрастния човек като едно от най-болезнените преживявания. Поради своите човешки принципи Яо повдигна ръка:

Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)Onde histórias criam vida. Descubra agora