Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 33. Даюй усмирител на водния потоп

 Сюан Дяюй вече измина няколко мили, носейки на гърба си пияния мъж. Той правеше малки почивки по време на движението, но през целия път нито веднъж не помисли да го пусне от ръцете си. Казваше си,че двамата не са били толкова интимно близки някъде от преди четири или пет години и дори ако сега ръцете му се счупят, или долната част на гърба му се прекърши, той е длъжен да го занесе у дома.

 Този човек имаше завидно добър сън, веднага щом го качиха на гърба на Сюан Дяюй, той веднага заспа и сладко похъркваше през целия път. 

 Сюан Дяюй се спря, обърна главата си встрани и се натъкна на тила на мъжа.

- Преди, когато спеше, ти не хъркаше! От къде ти се появи този недостатък?

 Сюан Дяюй беше твърде пиян и не беше в състояние нормално да съобразява, ето защо не продължи да товари още повече пияния си мозък, а просто приповдигна свлеклия се мъж на гърба си и продължи по пътя си.

 За щастие временното жилище на Сюан Дяюй се намираше много по-близо от къщата на Ся Яо. След като стигна до дома си, той не можеше да си поеме дъх и започна да гълта въздух с широко отворена уста. Освободи едната си ръка, после отвори вратата, веднага отнесе мъжа в своята спалня и го хвърли на огромното меко легло.

- Мъничкият Ся днес ще спи с по-големия си брат, а по-големият му брат също ще ....

 Но когато, както трябва разгледа лежащия човек на леглото, Сюан Дяюй мигновено изтрезня. Той все още стоеше с отворена уста, но не беше способен да произнесе нито една дума. Така си и остана зашеметен до леглото и чак след известно време успя да дойде на себе си. Човекът, чиято глава се блъсна в кревата, веднага се свести. Като забеляза Сюан Дяюй, той също замръзна от изненада. В пълно мълчание два чифта очи се взираха едни в други и това можеше да продължи още доста дълго време. Сюан Дяюй пръв дойде на себе си и се нахвърли с викове към човека:

- Ти кой си бе?

 Младежът се огледа наоколо, после спусна погледа си надолу, взря се в постелята, която цялата беше покрита с воали и повдигайки вежди, отвърна неодобрително на стопанина на дома.

- Ти си ме донесъл тук, а сега питаш кой съм аз?

 Лицето на Сюан Дяюй се промени:

- Аз исках да попитам, как ти всъщност се оказа на моя гръб?

- По дяволите, аз трябва да задам този въпрос!