Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 64. Ярко червен от срам

 Ся Яо старателно избягваше Юан Цзун почти половин месец. Сега той се прибираше у дома всеки ден и вече не ходеше при главния треньор. Дори в събота и в неделя, които бяха тренировъчни дни, не се появяваше и спря да посещава обучението. Освен това Яо внесе телефонния номер на Цзун в черния списък. Всеки ден той идваше и си отиваше от работа със специален автомобил, който го докарваше право до главния вход на отдела и по същия начин го прибираше. Ако по пътя неочаквано срещнеше колата на Юан Цзун, той се стараеше да обърне главата си и лягаше на задната седалка, като се преструваше, че не го вижда. 

 Балконът на спалнята също бе затворен, а завесите плътно спуснати, даже мравка не можеше да премине ... 

 Изглежда, че двамата се върнаха в изходното си положение. Юан Цзун, който преследва без умора и проявяващия пълно равнодушие Ся Яо. Душевното състояние на полицая от онова време и сега обаче съществено се различаваше. Преди, когато Цзун го гледаше, той чувстваше само тревога и паника. Но сега от неговия поглед душата на Яо се преобръщаше от горе надолу, пораждайки вълна от разнообразни и трудно обясними емоции. По-рано да гледа на Юан Цзун с презрение, беше нещо нормално, но сега, когато грамадния мъж минаваше покрай него, сърцето на Ся Яо отчиташе сложен за описание интерес. Освен това младият мъж установи, че сега особено често се занимава със своя "деликатен проблем."

 Всяка нощ, когато си лягаше, в него възникваше някакво трепетно вълнение. В главата му отново и отново се появяваха сцени от онази нощ и той беше напълно неспособен да ги контролира, сякаш беше обсебен от тях. Понякога това се повтаряше два или три пъти на нощ и отгоре на всичко беше придружено от безсъние. Поради това, че не можеше да притвори очи, на сутринта изглеждаше морално и физически изтощен.

 В събота Ся Яо взе плик с подаръци и се отправи към болницата, за да навести Чжан Тян. Първите думи на болния, когато видя колегата си бяха:

- Какво се е случило с лицето ти, защо изглеждаш толкова зле?

- С мен? - Ся Яо неволно докосна лицето си с ръка - Нищо особено няма. А каква е разликата, която виждаш?

- Ами, голяма е! - отвърна Чжан Тян - Последният път, когато те видях, ти искреше от радост, но от тогава не е минал и половин месец и ти по някакъв начин си станал по-мрачен от облак и защо така си се затворил в себе си? Видял ли си, че от недоспиване имаш големи черни кръгове под очите, освен това седиш толкова прегърбен и отпуснат. Няма как да не се забележи, че не си в добро разположение на духа. Само не ми говори, че имаш проблеми с потенцията!