Неудържим/ Advance Bravely /盛势 (BG превод)

Глава 82. Една стъпка по-близо

 Автомобилът се движеше бързо по улицата, отвън свистеше североизточният вятър, а вътре в колата се чуваше тежко дишане. Нервите на двамата мъже бяха обтегнати като струните на китара и тънки, като нишки. Те можеха само да сдържат дъха си, стискайки челюсти и с почервенели очи да гледат право напред към пътя.

 Едно дърво бе изтръгнато от вятъра заедно с корените си и хвърлено право на шосето, поради което платното беше затворено. Ся Яо загуби търпение, обърна колата и се отправи към близкия хотел.

 Когато тръгнаха от рецепцията към стаята си, мозъкът на полицая бе съвсем опустошен, но краката му продължаваха да се движат машинално, сякаш не принадлежаха на неговото тяло. Вратата на стаята им беше отворена или по-точно казано избита и те преплели краката си, влетяха вътре. След тях хотелската врата се затръшна със силен трясък. Яо прокара ръце по гърдите си и вътре в него пламна огъня на страстта.

 Той притисна Юан Цзун към стената. После с едната си длан обхвана тила му, а с другата се хвана за неговия врат. След това го ухапа по ухото, а долната част на тялото на младия човек започна непрекъснато да се отърква о вътрешната повърхност на бедрата на грамадния мъж. Яо атакуваше без жалост и пощада, а Цзун беше напълно пленен от неговата експлозивна страст, като едва се сдържаше, съблюдавайки последните капки благоприличие. Той нежно обхвана лицето на офицера с големите си ръце и започна да го уверява:

- Е, добре, спри, успокой се, нима вече не съм тук, с теб?

 Чувствата на Яо се успокоиха малко, но страстта не утихна. Той провря ръцете си под дрехите на главния треньор, после потърка и здраво сграбчи гърдите му. След това бързо и енергично задвижи бедрата си, а в очите му сякаш пламна пожар, който изгори чувствителните нерви на Юан Цзун. В погледа му имаше някаква заплаха, но същевременно и игривост. В този момент всичките чувства, които толкова дълго беше потискал, избухнаха в страстен ентусиазъм:

- Ти си мой, ясно ли ти е! - каза полицаят, а директорът на охранителната агенция свали и последния слой маскировка и нежно прошепна в ухото на Ся Яо:

- Твой съм и никой не може да ме откъсне от теб!

 Като каза това, той здраво сграбчи младия човек с ръцете си и го повлече нанякъде, а в това време стъпките им бяха толкова тежки, че разтресоха слабия под. Директорът внезапно спря пред вратата на банята и след няколко секунди от там се чу тежък стон, а в отговор проехтя слаб вик.