Той💜

2

Днес е един от обичайните дни събудих се извърши сутрешните си процедури,закусих и тръгнах към училище. Не закусвам със семейството си, защото нямам такова. Баща ми беше единствения който ме разбираше. Той почина преди две години. Майка ми му изневери и той се самоуби. Бях съкрошена а майка ми дори на погребението не беше не знам дали, защото я е било срам от постъпката и или защото вобще не и е пукало за него. Може и двете.
Сега тя живее със новия си съпруг и новото си дете което е на две години. Не говоря с нея още от както разбрах за изневярата но не съм я виждала от деня в който баща ми се самоуби.
Въвях по улиците изпаднала в мисли. Блъсна се в някого той започна да ми крещи:

? - Ти тъпа ли си как смееш да се буташ в мен беднячка такава ще те размажа ако още веднъж се бутнеш в мен!
Вдигнах глава видях че въпросният човек е Чонкук обикновено и аз щях да му се развивам. Как смее дами говори така? За какъв се мисли? Но не бях в състояние да споря сълзите продължаваха да се стичат по лицето ми дори не знам кога бяха започнали да текът
Промълвих тихо:

Скай-Съжалявам
Той само ме гледаше тъпо аз отново проговорих
Скай-Какво?
Чонкук-Ти тукощо да не би да се извини? НА МЕН?
Скай-Ти какво очакваше?
Надигнах глава очите ми се бяха зачервили.
Чонкук-Плакала ли си? Защо?
Скай-Не те интересува! Сега ми направи място и се мрадни не ми се занимава с глупаци като теб!
Избутах го и си продължи по пътя той извика нещо след мен, но не го чух.
Първия час госпожата ни каза че ще ходим на лагер и ще спим в бунгала. Хубавото е че не само ние ще ходим и от Б клас и от В ще идвата(аз съм в 11А)кадето са останалите ми приятели. Денят мина както обикновено беше петък а понеделник трябваше да заминаваме. Както винаги си тръгнах последна защото остава да помогна на госпожата ако има с нещо а й нямаше смисъл да бързам никой не ме чакаше никой не се притесняваш за мен. Върнах се от кабинета на госпожата и си прибрах нещата излязох от класната и пред нея кой да видя
Естествено с моя "голям късмет" заварих "скъпия ми приятел" Чонкук.
Щях да го заобиколя но той ме притиснат в стената сърцето ми боквално щеше да изскочи, но не от страх а от някакво непознато за мен чувство.
Опитах се да го избутам, но той дори не по мръдна.

Чонкук-Красавице спри да се дърпаш днеска ме бутна, два пъти в мен не помниш ли никой не смее да го направи. Постоянно ми противоречиш, смееш да ме обиждаш трябва да бъдеш наказана по един или друг начин
*прошепна ми е ухото*
Скай-Нали ти се извини какво друго очакваш да направя?!*развиках му се защото найстина се оплаших от това което каза знам колко много е вкарал в леглото си не искам да съм една от тях*

Чонкук-Ще спреш ли да ми викаш? *каза през зъби той*
Много ме беше страх гласът ми  започна да трепери.

Скай-Д-да
Чонкук-Добре да започваме. Никога не съм го правил в училище, ноооо винаги има първи път нали?
Еееее с това вече ме разби. Първо аз съм девствена Второ в училище сме трето НИКОГА НЕ БИХ НАПРАВИЛА НЕЩО ПОДОБНО С ТОЗИ ОЛИГОФРЕН!!!
Ядасах се и му зашлевих много силен шамар от който той си хван бузата и се отдалечи малко от мен аз започнах да тичам с всички сили на пред не знаех дали е зад мен но дори да не беше пак нямаше да спра да тичам.

Та още една глава много е смотана но нещо музата не ми идва ще се постарая следващата да е по-добра
Обичам ви💜💜💜