Той💜

6

Глт Скай
От както излез ах от бонгалото не съм се прибрала. Чух на мегафон че ни викат за вечеря, но аз не отидох. Бях навлезнала навътре в гората и се бях подпряла на едно дърво. Вече беше тъмно. Чувах полага на вятара как разлюлява клоните и те се удрят едни в други. Седях си най спокойно на земята леко хлипайки докато някой не ме докосна по рамото.
Глт. Ю Гьом
Разхожда се из гората,това ми деистваше успокояващо. Чух хлипане и отидох да проверя. Там седеше Скай от нашия клас и... плачеше.
Ю Гьом-Скай добре ли си?! Какво се е случило?!
Седнах до нея а тя беше видимо оплашена и объркат.
Скай-Ю Гьом! Какво правиш тук! - каза като повдигна вежди аз седнах до нея и се облегнах да дървото.
Ю Гьом-Разхождах се. Действа ми успокояващо. Ти?
Скай-И аз така.
Ю Гьом-Ам.. защо си плакала?
Скай мълчеше и очевидно си припомня ще нещо. Беше замислена.
Ю Гьом-Скай ако не искаш да ми споделиш няма проб... *тя не ме изчака да довърша*
Ю Гьом-Заради Чонкук!*каза тя и цялата почервеня. С Чонкук не бяхме я много добри отношения*
Ю Гьом-Скай не се ядосва той си е такъв.
Скай-Ти от къде знаеш?
Ю Гьом-Амии... Предполагам. *казах аз*
Тя само ми кимна и подпря главата си на дървото.
НЕ очаквах да зададе такъв въпрос.
С Чонкук имаме нещо което не искаме много хора да научават единствените който знаят за него са приятелите на Кук(BTS) и мойте(GOT7).
Това което не желаем никой да научи е че.... Ние.. С Кук... сме братя.Вое не си приличаме той обича да наранява хората както е постъпил с Скай. Тя е добро момиче последните две години стана по затворена и се държеше по грубо, но с приятелите си не беше така. Тя е много мило момиче и защитава своето. Мисля да поговоря с Чонкук поне с нея да не се заяжда. Испитвам някакви си патий по нея от начало не вярвах но в последствие се отвърдиха. Те нараства ха и от просто харесване аз стигнах на степен влюбен. Докато си мислех за всичко това не бях забелязал кога Скай е станала от мястото си и маха рака пред лицето ми.
Скай-Ехооо Ю Гьом чуваш ли меее?Ехооо?Нарочно ли ме игнорира?!
*Нацупи се тя*
Аз се за смях. Толкова беше сладкааа. Не разбирам как Чонкук не го е забелязал до сега? Защо я мрази толкова?
Скай-Добре игнорира ме аз си тръгвам.
Тя се изправи и се завъртя. Аз я хванах за рамката и я дръпнах. Тя падна на мен а лицата ни бяха на милиметри разстояние.
Тя ме гледаше право в очите погледа ми отиваше ту на устните и ту на очите. Тя тръгна да става но се хлузна и сляхме устни. Тя моментално се дръпна и се изправи.
Глт. Скай
Ооо колко съм проста сега ли намерих да се подхлъзна какъв е този мой талант да се спъвам на глатка повърхност. Офф мразя се.
Скай-Аз найстина найстина найстина съжалявам. Аз..
Ю Гьом-Спокойно не се притеснявай нищо не е станало.
*охх толкова ми олекна от думите му вдишах дълбоко въздох и идишах*
Чак сега забелязвам че треперя от студ.
Ю Гьом-Студено ли ти е? Искаш ли да се прибираме?
Скай-Малко и не не искам.
Ю Гьом-Защо?*попита объркано той*
Аз-В една стая съм с Чонкук.
*казах ту слека тага ту с яд в гласа*
Разказах на Ю Гьом за всичко станало днес. Той ме изслуша и си личеше че се беше концентрирал и запаметяване всяка моя дума.
Ю Гьом-Спокойно, ще се оправят ната ти се при ери а аз утре ще говоря с него.
Аз-И си мислиш че ще те послуша той... *той не ме остави да довърша и ме прекъсна.*
Ю Гьом-Ще ме послуша а сега хайде да те изпратя до бонгалото защото ако ни хванат толкова късно вечерта извън бонгалото а по лошо извън лагера не знам какво ще стане с нас.
Аз се за смях и тръгнахме
Ходехме бавно. Опознахме се говорихме си много разказвахме си за случи от детството.
Стигнахме до лагера той ме изпрати до бонгалото аз му помахах и влезнах. Дори не забеляза Чонкук просто видях празното легло и се хвърли върху него заспах моментално.

Така това беше дано да ви е харесало пак СЪЖАЛЯВАМ ЗА ПОНКТУАЦИОНИТЕ И ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ
Чао обичам ви