The contract

Глава 3

Когато стигнахме пред стаята татко стоеше отвън,прен вратата и изглеждеше малко блед. Май тази вечер никой от нас не очакваше,че животът ни ще се промени толкова само за няколко часа.

-Какво става татко?-прегърнах го.

-Майка ти е в съзнание и в момента разговаря с лекаря.

-Защо не ми каза,че дължиш толкова пари на някого, татко?-попитах тихо

-Едва вчера казах на майка ти и се чудехме как да ти кажем,но след това....

-След това той дойде.-перошепнах и погледнах към човека чието име все още не бях научила.

От стаята на мама излезе мъж,който изглеждаше по-възрастен от татко за това предположих,че това е лекарят ѝ.

-Близките на госпожа Харпър Логън?-попита той.

-Да, ние сме.- казах.

-Госпожа Логън вече е в съзнание и се чувства по-добре, но не трябва да я тревожите в следващите няколко дни, докато не се въстанови напълно. Ще остане тук за през вечерта и утре ще преценя кога ще я изпишем. Можете да влезете при нея.

-Може ли някой да остане при нея тази нощ?-попитах

-Разбира се.

Непознатият остана пред стаята,а ние с татко влязохме при мама.

-Как си,мамо?-приближих се до леглото ѝ и я прегърнах силно.

-Добре съм, Скай. Мисля,че напрежението ми дойде малко в повече. Господин Мейсън тръгна ли си след като линейката дойде?

-Не,той ме докара до тук и остана пред стаята.

-Не отивай с него, не си длъжна да го правиш.-мама беше готова отново да се разплаче.

-Не се разтройвай отново. Ще остана през ноща и ще поговорим за това.- опитах се да я успокоя.

-Аз ще остана, а ти ще се прибереш,Скай.-каза баща ми-А сега ще ви оставя да си поговорите на съме.

-Добре,татко.-той излезе и ние с мама останахме сами.

-Ще идвам да ви виждам всеки път когато мога,само не се тревожи. Ще измислим нещо и времето ще мине бързо. Моля те само не се тревожи.

-Добре,миличка.-примири се най-накрая.

-Сега ще тръгвам.-прегърнах я силно-Обичам те.

-И аз теб.

Излязох от стаята и се сбогувах с татко и с господин Мейсън тръгнахме към колата му. Пътят към дома ми бе изпълнен с мълчание. Когато слязох от колата и затворих вратата и тръгнах към вратата очаквах да чуя как си тръгва,но вместо това чух отново затваряне на врата, и когато се обърнах той вече ходеше към мен.

-Забравихте ли нещо,господин Мейсън?

-Не.

-Ами тогава защо слязохте от колата,а не си тръгнахте?

-Защото споразумението ни влиза в сила от днес.-влязохме вътре и аз тръгнах да се качвам на горния етаж,а той ме следваше. Влязох в стаята си,а той след мен.

-Тук ли ще стоиш? Трябва да се изкъпя.

-Предлагаш ми да се изкъпем заедно ли?

-Не!

-В такъв случай ще чакам тук.

Кмнах и тръгнах към банята. Изкъпах се облякох пижамата си и се върнах в стаята ми,откриваики непознатия да оглежда мещата ми.

-Какво правиш?

-Разглеждам.

-Искам да си лягам.

-Тогава лягаме.

-Ние?

-Да,ние.

Мушнах се под завивките,а той започна да сваля дрехити си. Остана само по боксерки и дойде при мен. Обърнах се с гръб към него,а той ме притисна към себе си.

-Как е първото ти име?

-Оливър.

Оливър Мейсън. Звучи ми толкова познато. Но преди да успея да се сетя от къде вече бях заспала.