Глава 2

5.1K 162 4
                                    

Стъписах се когато осъзнах какво беше казал. Какво означава да бъда негова?

-Какво? За какво говорите?-прошепнах и забих поглед в пода.

-Ще бъедеш там,където ти кажа и когато ти кажа. Ще правиш това,което ти кажа без да ми противоречиш и да се колебаеш.-повдигнах поглед за да погледна лицето му,той се усмихваше.

-И това ще отмени дълга на баща ми?

-Да.

-Колко...-усещам гърлото си сякаш някой го е стиснал-...колко дълго ще продължи това?

-Дългът на баща ти е много голям,така че една година ми се струва справедливо.

-Една година?

-Да,една година.

Цяла една година да правя това,което един напълно непознат ми каже. Тази мисъл и самата ситуация ме плашат. Трябва да мисля за положителното в тази ситуация и то е,че баща ми няма да бъде убит от плашещия мъж срещу мен и,че дългът му за който научих преди малко ще бъде изплатен.

-Добре приемам.-пролепнах.

-Добре тогава събери си нещата.

-Защо да събирам нещата си?

-Защото идваш с мен.- погледнах го въпросително и той се засмя- Ти май не си разбрала напълно. Трябва да си ми на разположение 24 часа.

-Добре.

Опитах се да стана но мама ме стисна още по-силно. Вече плачеше с глас,от което се почувствах найстина зле,сякаш правя нещо нередно. Мама се изправи заедно с мен но само секунди по-късно се струполи на пода.

-Повикайте линейка!-изкрещях и повдигнах леко главата ѝ,като започнах да галя косата ѝ. Не мисля,че съм виждала мама друг път да припада, усетих как сълзите започнаха да се стичат по лицето ми.

⬛⬛⬛

Линейката дойде и парамедиците качиха мама в нея,а татко отиде с тях.

-Хайде,ще те закарам.-каза ми непознатият.

-И сама ще се справя.

-Не обичам да ми противоречат.

-Ти се шегуваш.-казах повече на себе си от колкото на него,но очевидно той ме е чул защото се подсмихна и се доближи да мен.

-Всичко ще ти стане ясно когато прочетеш договора който трябва да подпишеш.

-Договор?

-Ще ти обясня всичко по-късно. Сега нека да вървим в болницата.

Той хвана ръката ми и ме поведе към колата,която изглеждаше много скъпа. Качих се,а той заобиколи и зае мястото на шофьора.

-С всички, който не могат да ти върнат парите на време ли постъпваш така? Водиш ги увас?-наруших неловката тишина.

-Ти си първата.

-Какво мисли пиятелката ти за това...или съпругата?

-Нямам нито едното, нито другото.

-О! Ами...

-Стигнахме.-каза той.

Погледнах през прозореца и наистина бяхме пред болницата,в която казаха че ще докарат мама.

-Благодаря,че ме докара.- казах забила поглед в сплетените си пръсти.

-Няма защо,да вървим.

-И ти ли ще дойдеш?

-Да.

Кимнах вместо отговор. Влязохме в болницата и от регистратурата ни казаха,къде е стаята на мама и ние се запътихме на там.

The contractDonde viven las historias. Descúbrelo ahora