The contract

Глава 8

Съдудиха ме устните на Оливър,поставящи малки целувки по лицето ми и ароматът на цитрусов чай-любимият ми.

-Добро утро,красавице.

-Добро утро.

-Вчера ми каза,че не пиеш кафе и,че обичаш цитрусов чай, затова поръчах на Мелиса да купи.-подаде ми чашата с чай.

-Благодаря.-отпих от чая-Коя е Мелиса?

-Дъщерята на Миранда-домашната ми помощница. Понякога идват двете и Мелиса помага на майка си.

-Мхм...ясно.

-Относно работата ти,всичко е готово само трябва да ми кажеш кога мислиш да започнеш.

-Мога да започна колкото се може по-рано.

-Значи още днес?

-Да.

-В такъв случай,ако не побързаш ще закъснееш за първия си работен ден.

-О!-възкликнах,скочих от леглото и се втурнах към банята,след като излязох по най-бързия начин избрах дрехите си и се облякох. Когато излязох Оливър не беше в стаята,така че не трябваше да се тревожа че ще ме види полу гола.

Когато слязох долу закуската беше приготвена и сервирана,а Оливър седеше на един от столовете срещу бара и ме чакаше.

-Не знам какво обичаш да закусваш,но направих омлет и бекон.

-Перфектно е.

Закусихме и си говорехме,отидохме заедно на работа,като се разделихме преди да влезем,обядвайме заедно в едно малко ресторантче на близо и когато стана време да си ходим той ме чакаше пред сградата. Прибрахме се,вечеряхме и след това седнахме да гледаме филм. На едни от рекламите телефонът му започна да звъни.

-Трябва да вдигна.-целуна ме и извади телефиона от джоба си.

-Ало.-заслуша се в отговора отсреща-Да,идваме веднага.-направи пауза-Ще ти кажа,когато се видим.-каза и затвори.

-Баща ми е в болница,ще дойдеш ли с мен?-попита ме,изглеждаше много притеснен.

-Да,разбира се.

-Нека да се преоблечем тогава,върви.-бяхме по пижами и той беше прав, втурнах се нагоре по стълбите и се преоблякох,след това и той и тръгнахме към болницата.

Виждах,че е притеснен,поставих ръката си върху неговата и я стиснах укоражително,той само за момент отмести поглед от пътя и погледна към мен и леко ми се усмихна,след това върна погледа си към пътя.

Когато стигнахме той веднага ме поведе към стаята,в която беше баща му,явно майка му беше му казала когато говориха.

-Ще те чакам тук.-казах пред,когато стигнахме пред стаята.

-Сигурна ли си?

-Да.

-Добре,няма да се бавя.

-Не бързай.

Седнах на столовете пред стаята и зачаках.След малко вратата се отвори и Оливър и жена може би на около 50 години.

-Мамо,това е Скайлър.-представи ме той-Скай това е майка ми Грейс.

-Много ми е приятно да се запознаем,макар и при такива обстоятелства.-каза тя и ме прегърна.

-На мен съща. Нядявам се съпругът ви да се оздравее по-бързо.

-О,аз също,но за няколко дни ще остане тук. Искаше да си тръгне още сега,но с Оливър стигнаха до компромис. И двамата са много упорити и само те могат да се разберат един с друг.-засмя се тя.

-Мамо, хайде да те закарам.

-О,не! Няма да оставя баща ти и за секунда. Вие тръгвайте.

-Сигурна ли си?

-Да.

-Ще дойда утре.

-Добре.-усмихна се на сина си-Ще се радвам да дойдете у дома,когато Джеймс излезе от тук.-обърна се и към двама ни,прегърна ни и ние си тръгнахме.