The contract

Глава 15

Когато влязох в офиса ме чакаха купища работа,очевидно двудневното отсъствие,не е било най-добрата идея. За два часа се справих с някои от по-сложните неща,но все пак оставаше още много работа. Около 11.30 Оливър ми изпрати съобщение.

"В 12.00 ще те чакам на рецепцията.
Обичам те."

"Ще бъда там.
XOXO"

Върнах се към оставащите ми документи,но след секунда дойде ново съобщение.

"Много работа ли имаш?"

"Да,но един досадниксамо ми
пише и аз не мога да я върша,
и не мисля че шефът ми
ще бъде доволен."

"Не мисля,че ще възрази,ако знае с кого
си пишеш,но сега те оставям."

И няколко секунди по-късно.

"Приятна работа,малката ми."
"Нямам търпение да се видим."

"Аз също."

В дванадесет часа бях пред рецепцията. Когато излязохме отвън и се отдалечихме малко,Оливър ме завъртя към себе си и ме целуна,а след това ме поведе към колата. Огледах паркираните коли напред и назад,но нещо не беше както трябва.

-Къде е моята кола? Тоест твоята,с която дойдох тази сутрин?

-Не мисли за това,сега.

-Къде е?-попитах по-настоятелно.

-В гаража,вкъщи.

Не попитах повече за колата. Докато пътувахме му казах за многото работа,която се бе натрупала,а той само ми хвърли кос поглед и каза "Не се натоварвай много.",разбирам че е загрижен но не може от самото начало на бременноста да ме кара да спра да работя и това е нещо,което смятам да обсъдим по-късно.

Забелязах,че паркира колата пред къщата ни. Нашата къща. До вчера я наричах дома на Оливър,а днес вече е нашият дом.

-Защо се прибираме?

-Имам изненада за теб.-помогна ми да сляза от колата и ме поведе към вратата.-Затвори очи.-изпълних,чух как отключи и отвори вратата,а след това постави ръце върху очите ми,като леко ме целуна по тила.

Насочваше ме на къде да вървя докато не ме спряхме за да отвори още една врата,очевидно това беше вратата водеща към малкия двор отстрани на къщата. Дворът наистина беше малък и обикновенно имаше само малка масичка с четири стола. Когато отново спряхме той отново ме целуна по тола и свали ръцете си.

-Вече можеш да отвори очи,малката ми.-когато отворих очи пред мен се откри невероятна гледка. Масата бе подредена по толкова красив и цветен начи,бе прибрал два от столовете, всичко изглеждаше толкова красиво. Когато се обърнах да погледна Оливър той беше застанал на дено коляно и държеше отворена малка кутийка с пръстен в нея.

-Ще те защитавам,ще те направя най-щастливата...-взе ръката ми в своята извади пръстана от кутийката и го постави на безименният ми пръст-...и най-обичаната жена.

Изправи се и ме целуна. Погледнах пръстена си,който беше просто невероятен.

-Харесва ли ти?-погледна към пръстена.

-Прекрасен е.

-Радвам се,че го хареса. Реших,че след предложението,което беше ужасно,и след като се се съгласи трябва да имаш пръстен...за да знаят всички,че си моя.-усмихна се с неговата момчешка усмивка,която бе запазена само и единствено за мен.

-Предложението ми хареса. Всичко,което правиш ми харесва.-поставих кратка целувка на бузата му-А кога успя да направиш всичко това?-посочих масата.

-Нямах важна работа тази сутрин.-обясни и дръпна стола ми за да седна.