The contract

Глава 16

След невероятния обяд Олирър ме върна на работа. До 15.00 вече бех приключила с работата си и за това отидох в саята за почивка за да си направя чай. Там бяха и някой от колегите ми. От както работя тук не бях разговаряла много с другите,но аз попринцип не съм оъ най-разговорливите. Една от колежките ми ме заговори и ме покани да седна стях за малко,и тъй като вече бях приключила с работата си се съгласих.

-Този пръстен е невероятен.-възкликна една от колежките ми на сред разговора и когато погледнах към нея видях,че е насочила поглед към пръстена ми.

-Благодаря.-казах малко несигурно. Очевидно,когато ме поканиха да поговорим са имали предвит те да говорят,а аз да ги слушам. Коментарът за пръстена ми беше първото нещо,което ми казаха след като ме поканиха да седна с тях "да си поговорим",бяха минали 5 минути и тъкмо щях да си тръгна,това не е кратката почивка от която имах нужда след толкова много работа.

-И как се сдоби с него?-попита друга.

-Приятелят ми ми предложи брак вчера.-отговорих кратко и се насочих към вратата.

-За да и даде такъв пръстен трябва да е много богат.-чух малко след като излязох.

Върнах се в офиса си и започнах да се подготвям за свещата с Оливър и други служители. Това беше първата ми такава среща,но разбра,че такива се правят в края на всеки месец.

-Как върви?-гласът на Оливър ме стресна,той влезе в офиса ми и затвори вратата.

-Не са ли те учили да чукаш?

-Мисля,че миналата вечер,когато стенеше името ми,нямаше проблем с моето чукане.

-Перверзник.-той седна на един от столовете пред бюрото ми,а аз застанах пред него наведох се и леко го целунах по устните.

-Но ме обичаш такъв,какъвто съм.-сви рамене той.

-Да,така е.-усмихнах се и също свих рамене-Какво правиш тук?-седнах срещу него.

-Дойдох да ти напомня за срещата ни след малко. Четох,че някой бременни забравят разни неща.

-Аз ли трябва да те уча,че не бива да вярваш на всичко,което прочетеш в интернет?-засмях се.

-Не.-засмя се той-Искам да съм подготвен и затова реших да почета това-онова.

-Не съм забравила.

-Добре,тогава ще тръгвам.

-Добре,ще се видим след малко.-целуна ме и излезе.

⬛⬛⬛

Срещата мина много добре,след нея с Оливър си тръгнахме. Когато се прибрахме ни чакаше вече приготвена вечеря,за което бях благодарна защото днес май не ми се готвеше. След вечеря обмислихме кога и къде да поканим родителите си за да им съобщим за сватбата и за нашето бебе.