Глава 9

4.3K 141 0
                                    

Дните минаваха,а с Оливър се опознавахме все повече и повече. Баща му излезе от болницата и отидохме на вечеря,която мина много добре,родителите му са невероятни. Говорих и с мойте родители-чувахме се всяка вечер,с мама излизахме да пием кафе заедно няколко пъти през тези осем дни и тя ми се струваше много по-добре от деня,в който си тръгнах от вкъщи и се преместих при Оливър.

Тази вечер Оливър ми приготви вечеря,тъй като е неделя и той беше казъл на Матилда да не идва в събота и неделя,прекарахме двата дни заедно,като се разхождахме из града,беше толкова хубаво. След вечеря не съм сигурна как но той успя да ме убеди да си вземем вана заедно. Това негово предложение  ми напомни за условията,при които се отменяше дълга на баща ми,може би му бе омръзнало да чака и искаше да получи това,което бе искал от самото начало.

-Не е това което си мислиш.-прошепна и обърна главата ми към себе си и ме целуна.

-Няма как да знаеш за какво мисля.

-Мислиш за договора. Казах ти,че ще чакам колкото е необходимо.

-Мисля...мисля,че съм.-прошепнах.

-Какво?

-Защо винаги го правиш?

-Кое?

-Караш ме да повтарям нещата,които съм казала и знаеш,че ме е срам да го кажа веднъж,а какво остава да го повторя.

-Сладка си,когато се изчервяваш.-започна да поставя малки целувки по врата ми. Изведнъж ме вдигна и ме поведе към спалнята. Постави ме на леглото,настани се над мен и започна да поставя лалки кратки целувки по цялото ми тяло.-Отпусни се,сладката ми. Ако искаш да спра,просто ми кажи.-само кимнах в отговор.

Когато навлезе в мен първо усетих болка,но след няколко тласъка тя бе превърната във върховно удоволствие.

⬛⬛⬛
Събуди ме звукът от алармата,а Оливър измрънка нещо зад мен и ме притисна по-силно към себе си.

-Трябва да ставаме.-обърнах се и прошепнах.

-Още малко.

-Ще закъснеем за работа.

-Аз мога да закъснея.-настани се над мен.

-Да но аз не мога да закъсбявам още на третия ден.

-Мога да говоря с шефа ти да си затвори очите за това ти закъснение,и мисля че той ще ме послуша,все пак аз съм негов шеф.-засмя се той.

-Ще сляза да приготвя закуска.-казах и се опитах да се отделя от него.

-Не мисля да чакам за моята закуска.-изръмжа и ме върна по средата на леглото,като се намести между краката ми,доставяйки ми удоволствие.

The contractDonde viven las historias. Descúbrelo ahora