The contract

Глава 5

Целия ден прекарах с мама вкъщи. Не го бяхме правили от много време и мимлипсваше да прекарваме толковамвреме заедно.
Докато с мама сервирахме вечерята телефонът ми звънна.

-Скайлър Логън.

-Къде си,по дяволите?-познах този глас,беше Оливър.

-Вкъщи.

-Вкъщи? Нали ти казах да ми се обадиш преди да си тръгнеш от болницата.

-Забравих.

След това не получих отговор,погледнах екрана на телефона, и както предположих той ми беше затворил. Върнах се при родителите си,тъкмо бяхме седнали на масата,когато някой позвъни на вратата вече знаех,че е Оливър Мейсън. Станах да отворя и подозренията ми се потвърдиха.

-Ще влезеш ли?-повдигнах вежда.

-Най-вероятно не знаеш но мразя някой да ми противоречи и да не прави каквото съм му казъл.

-Добре,съжалявам. Ще влезеш ли? Тъкмо сядаме да вечеряме.

За момент се замисли,след което влезе и аз затворих вратата. Щях да тръгна към кухнята,но той хвана ръката ми,което ме накара да се обърна към него.

-Събра ли нещата си?

-Да.-излъгах.

-Мразя да ме лъжат.

-Добре. Да отидем да вечеряме?

-Добре,но след това събираш нещата си и идваш с мен.

-Знам.

Вечеряхме в пълно мълчание. След това събрах нещата си и когато стана време да тръгвам се чувствах така,сякаш отивам на много на далеч и няма да видя родителите си дълго време. С мама бяхме поговорили за това,за да не се повтори случката от вчера. Оливър качи нещата ми в колата,докато аз се сбогувах с родителите си.

-Обаждай ми се при всяка възможност,дори и да съм на работа.-каза мама.

-Добре,мамо. Обичам ви.

-И ние теб,Скай.

Чак когато се отдалечихме от къщата на нашите,пуснах на свобода сълзите си. Плаках докато стигнахме до дома на Оливър. Бях твърде уморена за да разглеждам,но от малкото което видях разбрах,че е много красиво,може би ще разгледам дома му утре.

-Къде е стаята ми?-гласът ми беше пресипнал от плача и когато не ми отговори реших,че не ме е чул но когато погледнах към него видях,че ме гледа. Взе нещата ми и тръгна на горе по стълбите и аз го последвах. Влязохме в много красива спалня обзаведена с прекрасни мебели.

-Това е моята стая и ти ще останеш тук.

Само кимнах, отвирих куфара си и извадих пижамата и четката си за зъби и се отправих към банята. Когато излязох той седеше на леглото.

-Мисля да си лягам.-казах му настанявайки се под завивките.

-Добре аз имам малко работа и ще си легна по-късно.

-Мхм.-промърморих и неусетно се унесох в страната на сънищата.