Forever his kitty

Глава5

Когато Роуз излезна ДжънгКук я последва и всички в стаята почна да си шушукат,но той се върна защото си забрави телефона.
-И внимавайта какво говорите.-каза той.Никой не му отговори.
-ЯСЕН ЛИ СЪМ?-попита той крещейки и всички кимнаха.
Той излезна от стаята и от училището тичешком.
-Роуз,къде си?-крещеше той за да тя да го чуе.
-Тук съм.-каза тя с пресипнал глас от плач.Той отиде при нея и я прегърна.
-Недй,моля те.Тя не е заслужила сълзите ти.
-Знам,но тя беше до мен във всичко и сега какво стана,тя ме остави заради тоя...тоя нямам думи с които да го опиша.Знам,че ти е приятел но си е така.-каза тя вече по спокойно.
-Знам какво ти е причинил.Изобщо не ти се сърдя,че говорш така за него,в пълното право си си.-каза той като я пусна от прегръдките си и я погледна в очите и после към устните.
-Ако направя нещо сега Роуз,ти ще ми се ръзсърдиш ли?-попита като погледа му беше вперен в устните ѝ.
-не няма да т...-опита са де каже тя,но той я прекъсна като сля устните си с нейните.Целувката не продължи много дълго,защото някой ги прекъсна.
-Брато.О съжелявам.А-з ще си тръгвам.После ще се чуем.-каза Джимин.
-Не стой.Кажи какво има?-попита той леко раздразнен.
-Ще идваш ли на тренировки или не.
-Няма да идвамсъжелявам.Кажи на другите,че нещо ме е заболял корема и съм се прибрал.
-Добре ще им го кажа.
-Мерси Джиминчо.-каза той като Джимин си тръгна.
-До къде бяхме стигнали?-попита ДжънгКук като я хвана за брадичката.
-Незнам припомни ми.-каза тя като се усмихна до уши.
Той я издърпа на пейката и я сложи в скута си и почна да я целува страстно.Свърши им въздуха но той не се отказа.Почна да я целува по врата,но тя го спря.
-Хайде да се преместим.-каза тя задъхана.
-Хайда в нас там няма никой и ще може да продължим.-каза той с перверзен поглед.
-Тръгваме ли?-попита тя като стана и го задърпа.
-Но преди това искам да те попитам нещо.-каза той.
-Кажи.-те спряха и Роуз се зачуди.

ХЕЙ,ХеЙ.Какво става.Ето я новата глава.утре може да кача и следващата..!♥️♥️😈