The Beta's Anchor (Liam Dunbar) [BG Translation]

Глава 4

„Съжалявам. Не трябваше да го правя. Тотално се издъних.“ Въздъхна Стайлс.

„Хей, всичко е наред. Спести му тон ненужно страдание. Ще го измислим до ден-два, той ще си бъде старият Дерек отново и всички са щастливи. Освен Дерек, който никога не е щастлив.“ Успокоих го.

„Стайлс, не се тревожи. Всичко е наред. Това е просто друг човек, когото лъжем. Винаги съм чуствал, че е по-добре, когато казваме истината. С мама, с баща ви.“ Каза Скот.

„Да, но това е Дерек Хейл. Може да е дете в момента, но той все още е Дерек Хейл.“ Стайлс обясни.

„Добре. Вие двамата го заведете в къщата ми и не го изпускайте от поглед.“ Каза ни Скот.

„А ти къде отиваш?“ Попита Стайлс.

„Отивам да говоря с човека, с когото трябваше да говорим в самото начало.“ Отговори Скот.

Говореше за Питър.

„Ъх, мразя го.“ Каза Стайлс. Аз просто се засмях.

~~~~~~~~~

„Ще изчакаме Скот тук. Ще седнем тихичко. Няма да се обаждаме или да говорим с никой.“ Каза Стайлс, когато влязохме в къщата.

„Може ли да говоря с теб?“ Дерек попита Стайлс.

„Не.“ Каза той.

„Може ли да говоря с нея?“ Попита той. Погледна ме и ми намигна. Толкова е различен от този Дерек, когото познавам. Този Дерек флиртува и е мил. Другият Дерек е груб.

„Ако не ти позволя да говориш с мен, защо бих ти позволил да говориш с малката ми сестричка?“ Каза, защитавайки ме. Сега се сети за мен.

„Кой ще говори с него?“ Дерек посочи бащата на Скот.

„Ах! По-висок ли ставаш?“ Подскочи Стайлс.

„Здравейте Господин МакКол.“ Казах му и помахах.

„Хей, София. Какво правите тук?“ Попита ни той.

„Чакаме Скот.“ Отговори Дерек.

„Да, аз също. Трябваше да вечеряме заедно. Купих повече. Гладни ли сте?“ Каза той.

„Да.“ Каза Дерек.

„Не, не сме гладни.“ Каза Стайлс.

„Умирам от глад.“ Казах, съгласявайки се с Дерек.

„Никой не е гладен. Благодаря.“ Каза Стайлс, а аз и Дерек го погледнахме гневно.

„Ами, ако ти не си гладен Стайлс, София и приятелят ти може да хапнат. Как се казваш?“ Попита Дерек.

„Мигел.“ Каза Стайлс, преди Дерек да може да каже каквото и да е.

„Братовчед ни Мигел. От Мексико.“ Излъга. Господин МакКол каза нещо на испански.

„Ох, Господи.“ Промърмори Стайлс.

Тогава Дерек отговори на испански. Изглеждаше много горд.

„Фантастично. Яйчено руло?“ Попита ни.

„Да!“ Аз и Дерек отговорихме.

Започнахме да ядем.

Агент МакКол започна да задава въпроси. „Ъм, Мигел. Как каза, че е фамилията ти?“

„Ох, Хуарез.Синкуа...Тиаго.“ Заекна Стайлс. Мисля, че наистина съм взела целия мозък.

„Това са много имена? Как ги спелуваш?“ Попита той.

„Фонетично.“ Отговори Стайлс без да даде думата на Дерек.

„Господин МакКол, вие сте от ФБР, нали?“ Попита Дерек, гледайки в значката му.

„Той е на ниско ниво. Много ниско ниво. Дори не може да говори по случайте.“ Каза Стайлс бързо.

Погледнах го ядосано.

„Какво?“ Измърмори.

„Значи разследвате убийства?“ Каза Дерек, игнорирайки Стайлс.

„Понякога. Когато е федерално престъпление.“ Каза той. Знаех накъде отива разговора.

„Ами пожари?“ Попита той.

Стайлс се сети също. „Господи, чудя се къде ли е Скот. Не трябваше ли да се е върнал вече? Трябва да се обадим на Скот.“ Избоботи Стайлс.

„За какъв вид пожар говорим?“ Попита Господин МакКол, игнорирайки го.

Добре, тук ще стане интересно.

„Какво знаете за пожара в къщата на Хейл?“ Попита той.

~~~~~~~~~~

„Добре, не съм лъгал. Просто пропуснах няколко истини. Жизненоважни като се замисля.“ Заекна Стайлс, когато Дерек го притисна до вратата. Стайлс ме погледна. „София, малко помощ?“ Попита той.

Погледнах го, а след това Дерек. Засмях се, поклащайки главата си.

„Не заставам на пътя на ядосан върколак.“ Казах.

Последният път не завърши добре. Бях ухапана от чудовище и се превърнах в нещото, което съм в момента. И под чудовище имам предвид Питър.

„Не искам да говоря с вас. Искам да говоря с алфата. Искам да говоря със Скот.“ Дерек настоя.

„Добре, отивам да го доведа. Телефона ми е на долият етаж. Отивам да му се обадя много бързо. Вие двамата“ Каза, сочейки ни „ Не мърдайте, ясно? Не мърдайте“ Чух нещо от банята. Изведнъж вратата на банята се отвори. Кейт излезе.

„Кейт?“ И двамата попитахме.

„Хей, красевецо.“ Каза тя и погледна към мен.

„Хей, София.“ Хвана ме за врата и ме хвърли на другия край на стаята. Гърбът ми се удари в стената, плъзгайки се по нея и смазвайки ме.

„Не, в стаята ти е и ще бъде наред. Ако трябва да бъда честен старият Дерек започва да ми липсва. Значи, ако мислиш, че Кейт ще дойде за него...“ Стайлс спря да говори, когато видя Кейт излизайки през прозореца и мен, лежаща на пода.

„Може би си прав.“ Докато затвори вече бях станала и се изтупвах.

„Добре ли си?“ Попита, тичайки до мен.

„Да. Добре съм.“ Казах.

„Сигурна ли си?“ Попита отново, проверявайки дали не съм ранена.

„Да.“ Казах.

~~~~~~~~~~

„Наистина трябва да намериш нещо по-добро от бейсболна бухалка.“ Каза Лидия, докато излизахме от джипа. Чух, че Скот и Малия се вече се биха. Хванах Кира и отидохме да им помогнем.

„Пазете се.“ Извика Стайлс след мен.

Скот и Малия лежаха на земята. Погледнах с кого се биеха и останах шокирана. Това бяха две големи създания от кости. Аз се бих с едното, а Кира се биеше с другото.

Опитахме се да преборим тези неща, но те бяха твърде силни. Това с което Кира се биеше я удари и тя падна до Скот. Тогава това, с което аз се биех ме хвана за врата и ме хвърли. Ударих шкафчетата и се приземих до Малия.

Изведнъж Дерек дойде и започна да се бие с тях. Лицето му се превръщаше в това на стария Дерек.

Той продължи да се бие с тези същества, докато не чухме ръмжене. Чудовищата спряха да се бият и си тръгнаха.

„Дерек?“ Каза Скот, докато се изправяше.

Дерек се обърна към нас. Беше си старият Дерек, но имаше жълти очи вместо сини.