The Beta's Anchor (Liam Dunbar) [BG Translation]

Глава 10

На играта по лакрос сме и всички започнахме да се тревожим.

„Не трябва ли да направим нещо сега?" Попита Кира.

„Не можем. Не сме сигурни дали това наистина е той. И ако сме сбъркали истинският убиец ще се измъкне." Обясни Скот.

„Притеснена ли си?" Попитах Кира.

„За това, че някой се опитва да ни убие? Или защото това е първата ми игра?" Отговори тя.

„И за двете?" Попитах несигурна.

„Определено и двете." Съгласи се тя.

Докато Стайлс говореше с баща ни, аз отидох да си поговоря с Лиам и Мейсън.

„Хей." Казах. Лиам се усмихна и сложи ръката си около талията ми.

„Хей." Отговори Мейсън. Лиам просто хвърляше гневни погледи към Брет.

„Не ме интересува, че е 30см. по-висок от мен." Започна Лиам. „Мисля, че мога да се справя с него."

„Да." Каза Мейсън едва доловимо. Погледнах към него. Взираше се в Брет.

„Какво си мислиш, че правиш?" Попита Лиам.

„Какво, аз?" Попита Мейсън. „Съгласявам се с теб."

„Мислиш, че е секси, нали?" Попитах.

„Не! Не." Отговори той бързо. С Лиам повдигнахме вежди. „Добре. Може би малко."

„Той иска да ме унищожи." Каза Лиам.

„Мисля, че можеш да се справиш с него." Казах сигурно, хващайки го през кръста.

„И след това го дай на мен." Добави Мейсън, карайки ни да се засмеем. „Не,не. Просто върви и им сритай самодоволните задници."

„Хайде! Хайде! Хайде!" Извика треньора. Започнах да се притеснявам.

„Лиам, моля те бъди внимателен." Прошепнах. Той разбра, че съм уплашена. Прегърна ме.

„Ще бъда. Не се притеснявай." Каза убедително. Тогава ме целуна внимателно.

Вървях към трибуните и седнах до Вайълет и Мейсън.

„Хей, МакКол, довлечи си задника до игрището." Каза треньорът.

„Но, тренер, кракът му все още се лекува. Не мисля, че трябва да играе." Каза Скот.

„Той каза, че е добре." Каза треньорът.

„Като капитан на отбора предлагам Лиам да не играе." Скот се опида да убеди треньора.