The Beta's Anchor (Liam Dunbar) [BG Translation]

Глава 21

Тренировката по лакрос мина доста добре, ако питате мен. Скот е добър отново. Стайлс...Доближава се. Кира става наистина добра. Лиам...Той беше разконцентрирани през повечето време.

,,Знаеш ли какво му е на Лиам?" Попита Мейсън изведнъж.

,,Не знам. Отбягва ме, не отговаря на обажданията и на съобщенията ми от събирането." Отговорих му честно. Разстроих се. Каза ми, че ме обича, а сега не ми говори. Дали ме излъга когато ми каза, че ме обича?

,,Каза ми, че ще ти се обади когато си тръгнах от къщата му вчера." Каза той.

,,Ами, не е." Отговорих.

Влязохме в залата с тежестите и Лиам беше там облечен с потник и баскетболни шорти. Седнах на пейката и започнах да си играя на телефона.

,,Хей." Мейсън каза на Лиам, който просто кимна. Мейсън ме погледна, а аз просто повдигнах рамене. Наистина нямах идея какво се случва с него.

Мейсън вдигна няколко леки тежести, за да загрее, докато Лиам стана от пейката. Всички си гледахме работата. Лиам продължаваше да слага още тежести. С Мейсън се спогледахме. Не внимаваше с показването на силата си.

,,Това е доста тежко." Отбеляза Мейсън.

Лиам ни погледна. ,,Трябва да се подготвя за играта утре."

,,Имаш ли нужда от помощ?" Попита Мейсън.

,,Не. А ти?" Попита той. Прибрах телефона си и го погледнах.

,,Това ми е загрявката, задник." Каза Мейсън и остави тежестите си. Отиде да помогне на Лиам. Веднага след като го забеляза се изправи.

,,Какво правиш?" Попита Лиам без да разбира нищо.

,,Помагам ти." Каза Мейсън, все едно беше очевидно.

,,Нямам нужда от такава." Каза Лиам грубо.

,,Трябва да се шегуваш с мен." Казах и станах отидох до неговата пейка. ,,Това са 136 килограма. Погледнах към Лиам, все едно е глупав.

,,Ще се самоубиеш." Съгласи се Мейсън.

Усмихна се самодоволно, хвана лоста и го вдигна. Мейсън ме погледна.

,,Изглеждам ли като някой, който има нужда от помощ?" Каза той. ,,Не ми трябва никой." Той прошепна последната част, за да не го чуе Мейсън, но аз можех.

Просто погледнах към него с насълзени очи. Излязох от стаята, а Мейсън ме последва. Спрях се и писах на Скот.

,,Влошава се." Казах. Мейсън кимна и ме прегърна.

Изведнъж чухме сунтене от стаята с тежестите. Изтичахме и видяхме как Скот издърпва лоста от гърдите на Лиам. Притисна гръдния си кош и започна да диша тежко.

,,Лиам?" Попитах разтревожено.

,,Добре съм." Отговори грубо. Това беше.

Мейсън излезе, след като Скот каза нещо.

,,Губиш приятелите си и току-що загуби гаджето си. Срамота." Казах грубо и излязох от стаята.

~~~~~~~~~~~