The Beta's Anchor (Liam Dunbar) [BG Translation]

Глава 24

„Добре,всички спрете." Каза Питър и Малия се бутна в мен. „Трябва да разберем къде сме и след това да разберем как да намерим Скот и Кира."

От нищото телефонът на Стайлс започна да звъни. И по погледът му разбрах, че е татко.

„Как въобще имам покритие?" Промърмори Стайлс, пери да отговори. „Здравей, татко. Виж, знам че си ядосан."

„О, много повече от ядосан съм. Достигнал съм такова ниво на ярост, че не можеш да си представиш." Чух го да казва. Мъртва съм когато се върнем.

„Добре, ами, когато се върна можеш да ме накажеш." Отговори Стайлс.

„Да те накажа? Да те накажа? Ще те накарам да куцаш!" Извика той. Да, наистина съм мъртва когато се прибера. „Добре ли сте? В безопасност ли сте?"

„Искаш да те излъжа. Не знам, татко, не знам какво правя. Знаеш ли, просто се опитвам да спася приятелите си." Призна Стайлс.

„Искаш ли да направя нещо?" Попита баща ми.

„Татко, ако има берсеркър в училище ще ти е нужна огнева мощ. Много." Каза Стайлс и затвори.

„Ккаво правим сега?" Попитах.

„Залегни!" Каза Малия и ме избута, докато нокът мина до главата ми. Погледнахме и видяме берсеркър идвайки към нас.

„Върнете се! Върнете се! Давайте! Давайте, давайте, давайте, давайте!" Извика Питър към нас.

„Отиди да намериш Скот и Кира." Каза Малия и подаде на Стайлс меча на Кира.

Четиримата започнахме да се бием с берсеркъра. Ударих го в лицето, Малия го удари в стомаха и след това Питър го бутна. След това Питър го удари и то падна на земята. Той хвана нокътя и го подаде на Малия.

„Поеми го." Каза ѝ Питър. Берсеркъра продължи да се опитва да се измъкне, така че с Лиам хванахме едната му ръка, а Питър хвана другата. „Цели се в черепа! Убий го! Убий го сега."

Чух как Стайлс извика нещо, когато Малия щеше да прободе берсеркъра. Чух как нещо прелита до мен и удари нокътя и затова падна от ръцете ѝ. Всички се обърнахме и погледнахме към него.

„Това е Скот." Каза Стайлс. Погледнах в очите му. Бяха очите на Скот. Той ни отблъска и отиде към Лиам. Хвана го за гърлото и Лиам започна да се бори за въздух. Усетих как Стайлс уви ръката си около мен и ме завлече, за да не изтичам до там. Но се бях вцепенила твърде много, за да помръдна.